Мозъкът ни е в състояние да „засече" дадено събитие, преди то да се е случило.
До този изумителен извод стигат през 2012 г. метаанализите от експерименти, проведени от седем независими лаборатории през последните 35 години.
Оказва се, че човешкото тяло е в състояние „да предвиди изникващи на случаен принцип стимули между една и десет секунди в бъдещето" (доклад на учените Джулия Мосбридж, Патрицио Тресоли и Джесика Утс, 2012), съобщава Институтът за ноетични науки в едно от последните си изявления.
В проведените изследвания са проследени психологическите реакции на участници, на които са били показвани неутрални или провокативни изображения, както и са им били задавани несвързани с конкретно познание въпроси, на които да дават отговор, с последваща обратна връзка („правилно"/„неправилно").
Учените установили, че симпатиковата нервна система е способна да реагира на даденото изображение или обратна връзка на поставен въпрос, преди картинката или отговорът да са станали видими за участника.
По този начин това, което обикновено наричаме „предчувствие", добива по-академично наименование (предсказващо изпреварваща активност – predictive anticipatory activity, или PAA), както и статут на реално съществуващ психологичен феномен.
Авторите на доклада посочват още, че PAA е несъзнателен процес, който действително може да се опише като „предчувствие" (осмисляне на нещо като предстоящо да се случи), но в същото време наблюдаваните физически реакции, свързани с него, не са плод на волеви усилия. Напротив, те се случват напълно естествено, сякаш без участието на човека, дори без той да забележи „отговора" си на бъдещите събития.
Разбира се, учените си задават въпроса, дали не е възможно да се научим да разчитаме тези свои реакции и да приемаме осъзнато въпросната информация за непосредственото ни бъдеще.
За да обяснят по-добре откритието си, изследователите дават следната метафора с течаща река и пръчка. Ако си представим, че реката представлява нашия осъзнат жизнен опит (времеви поток), а пръчката е „нарушението" в него, предизвикано от външно събитие, то именно нарушението води след себе си редица реакции, емоционални ефекти и т.н.
Най-голямото смущение на повърхността на водата настъпва именно там, където е потопена пръчката, като далеч преди и след това няма видими „поражения". Малко след, а също и преди потапянето на пръчката обаче се наблюдава движение нагоре, причинено от обратното налягане на водата. И точно то е в основата на така нареченото предчувствие – способност да отчитаме дадено събитие не само след неговата реализация, но и непосредствено преди това.
Разбира се, тъй като този феномен все още не е напълно изучен, авторите на доклада избягват да правят генерални изводи. На този етап липсват единни стандарти за провеждане на експерименти от този вид, като се отправя препоръка към всички работещи в тази област независими една от друга лаборатории да положат усилия за по-голямо сътрудничество и разпространение на резултатите от своята работа.
Което понякога се оказва трудно предвид факта, че на трудовете, посветени на неосъзнатите процеси, протичащи в човешкото тяло, продължава да се гледа с голяма доза скептицизъм, а често и с насмешка.
