Отдавна ни плашат с това, че изменението на климата ще доведе до по-силни и чести наводнения. Анализът на водния поток в европейските реки е дал засега най-солидните доказателства за тази спорна прогноза.
Разликата от други изследвания на тази тема се състои още и в това, че за първи път са обхванати едновременно няколко басейна вместо изчисленията на рисковете за всеки конкретен.
Брендън Йонгман от Амстердамския свободен университет (Нидерландия) и колегите му изучили данните, получени от 1990 година, за най-големия воден поток в реките.
Открити са ясни закономерности. Например дунавският поток често съвпада с пиковите показатели на река Елба, както е било да речем миналото лято по време на силните наводнения в Централна Европа. Зависимостта се обяснява с това, че няколко речни басейна може едновременно да са подложени на въздействието на едни и същи природни условия – да речем циклони, идващи от Средиземноморието.
Щом били установени зависимостите между басейните, учените ги въвели в климатичните модели, които се използват за прогнозиране на валежите и температурите до 2050 година. Всички те предричат увеличение на дъждовете, затова няма нищо странно, че към 2050 година силни наводнения ще се случват на всеки десет години вместо сегашните шестнадесет.
Засега аргументите в полза на това, че изменението на климата ще доведе до по-силни наводнения, са слаби. В миналогодишния доклад на Международната група експерти по изменението на климата е констатирана „ниска увереност" за това дали се е увеличило, или е намаляло количеството наводнения миналия век. И все пак се предсказва ръст на дъждовете. Даденото изследване е едно от първите, което свързва дъждовете и наводненията въз основа на емпирични данни за разлива на реките.
Моделите на Йонгман говорят също за това, че средногодишните загуби от наводнения в Европа ще се увеличат към 2050 г. до €23 млрд. За сравнение: в периода от 2000 по 2012 г. този показател е бил €4,9 млрд. Две трети от допълнителните загуби ще бъдат предизвикани от икономическия ръст и увеличението на населението – в зоните на потенциалното затопляне ще живеят повече хора. За оставащата една трета отговаря изменението на климата.
Според Йонгман проблемът трябва да се решава комплексно, за цяла Европа, а не всяка страна да отговаря за своето парченце от речния басейн.
