Изучаването на последния и най-мощен от някога регистрираните метеоритни удари по Луната показва, че силно сме недооценявали честотата на падане на такива тела в системата Земя–Луна.
Астрономът Хосе Мария Мадиедо от университета на Уелва (Андалусия, Испания) наблюдавал Луната на 11 септември 2013 г. И изведнъж видял взрив, светлината от който се задържала 8 секунди и по яркост почти не отстъпвала на Полярната звезда, както я виждаме от Земята. „В този момент разбрах, че това е много рядко и необикновено събитие", спомня си Мадиедо.
Това се случило в Морето на облаците. Съдейки по яркостта на изригването и светенето на нагретия лунен материал, сблъсъкът е имал мощност от 15,6 ± 2,5 килотона, което е два пъти повече от най-големия регистриран досега сблъсък на небесно тяло с Луната, случил се през март същата година!
Диаметърът на падналото тяло е оценен от учените на 0,6–1,4 м (в зависимост от състава), теглото – около 400 кг, скоростта – 17 км/с. Смята се, че то е част от метеорния поток Персеиди. Макар размерът на кратера да не е ясен, той може да достигне 50 метра. Произшествието е фиксирано в реално време от двойката телескопи MIDAS (Moon Impacts Detection and Analysis System), но яркостта от 2,9 звездна величина можело да се наблюдава и с невъоръжено око.
Това наистина е рядко за лунните условия събитие, тъй като традиционно се смята, че в системата Земя–Луна на първата се падат много повече попадения на метеорити.
Според астрономите регистрирането на събитие означава, че възгледите за честотата на падане на големи тела на Луната следва да се преразгледат – самият факт от фиксирането на два такива случая само за шест месеца през 2013 година сочи, че вероятността от ударни явления на нашия спътник е по-висок от стандартните оценки.
Още по-важно е, че тези събития следва да се интерпретират по-широко. Тъй като вероятността от падане на тела с тези или други размери е много по-малка, отколкото на Земята, то високата честота на килотонови взривове на нашия спътник косвено сочи за сериозно недооценяване на вероятността от сблъсъци на големи тела със Земята. Според испанските астрономи сблъсъкът от септември 2013 година на Луната говори за десетократно занижаване на метеоритната опасност за нашата планета.
Както подчертава Мадиедо, самият факт на наблюдението значително коригира представите за това колко често обекти с такива размери могат да падат на Луната.
За щастие, отбелязват учените, за Земята това не е много опасно, тъй като в нашата атмосфера подобни тела изгарят без остатък, но по-големи обекти представляват заплаха. Без системни наблюдения обаче не е лесно да се даде оценка за честотата на тяхната среща с видимата страна на Луната.
