От една страна, с възрастта мозъкът започва да работи по-бавно, но в същото време натрупаните знания и умения компенсират минусите на възрастта.
Преди няколко години лингвистът Михаел Рамскар от Тюбингенския университет (Германия) прочел статия, в която се твърдяло, че когнитивните способности започват да намаляват още на 45 години. Той бил тъкмо на толкова, но не смятал, че е стигнал своя максимум. „99% от хората, на чийто интелект завиждам, са по-възрастни от мен", помислил си тогава ученият.
Авторите на статията заключавали, че след четиридесет и пет речникът на човека започва да намалява. Според Рамскар това вече било лъжа – изследователите не си дали труда да изяснят колко лексеми се съхраняват в паметта на 45-годишните, провеждайки тестове само за скорост на припомняне на необходимите думи.
След това ученият си задал въпроса, чия памет е по-добра: на младия човек, който знае малко и всичко помни, или на по-възрастния, който е научил много и нещичко е позабравил?
Помните ли разказа „Етюд в червено", в който Уотсън открива, че Шерлок Холмс не знае за въртенето на Земята около Слънцето? На това Холмс отговаря така:
„Как да ви кажа – започна да обяснява той, – според мен първоначално човешкият ум е нещо като празно таванче, където всеки прибира ненужни мебели. Глупакът наблъсква каквито му попаднат вехтории, така че знанията, които могат да му бъдат от полза, биват изхвърлени навън поради липса на място или в най-добрия случай са така затрупани с разни неща, че му е трудно да стигне до тях. Друго е квалифицираният труженик: той наистина много внимава какво прибира в тавана, в мозъка си. Не разполага с нищо освен със сечивата, с чиято помощ си върши работата, по пък асортиментът им е голям и ги е подредил по най-съвършен начин. Грешно е да се смята, че малката стаичка е с разтегателни стени и може да се разширява безкрай. Повярвайте ми, идва време, когато за всяко добавено ново познание човек забравя нещо, което някога е знаел. Следователно най-важното е да не се позволи на безполезните факти да изместят полезните."
Резултатите от размишленията на Рамскар станала статия, публикувана в сп. Topics in Cognitive Science, където той пояснява, че изследователите на паметта задават неправилни въпроси. Възможно е старите и мъдри глави толкова да са препълнени, че да им трябва повечко време в търсенето на нужните битове (става дума за здрави мозъци, а не за поразени от Алцхаймер и други дегенеративни заболявания).
В повечето случаи на 20- и 70-годишни хора се предлага да запомнят списък с думи. Но такива тестове нямат никакво отношение към размера и съдържанието на „постоянната памет".
Затова Рамскар се захванал и разработил компютърни модели на млади и стари мозъци, като във вторите въвел доста повече информация. Както и следвало да се очаква, мозъкът на по-възрастния човек работел по-бавно и някои неща забравял, пък и за търсенето на нужния отговор му се налагало да се потруди.
Дениз Парк от Тексаския университет в Далас не оспорва, че по-възрастните знаят и умеят повече. „Ние не позволяваме на 20-годишните да управляват света." В същото време тя отбелязва, че по данни на редица изследвания мозъкът се разпада с възрастта по същия начин, както всяка друга част от тялото. Например забележително намаляват размерите на областите, отговарящи за обучението, рационалното мислене, паметта. Натрупаният обем знания му помага да се справи с това и угасването на интелекта става незабележимо. Именно затова гледаме в устата по-възрастните, а не младите.
С други думи едновременно се случват две неща: мозъкът работи с усилие поради възрастта и по-бавно дава отговори поради препълването на архивите му. Парк смята, че на старини все пак ние забравяме повече: „Фактът, че големият обем знания забавя системата, още не означава, че мозъкът сам по себе си не започва да работи по-бавно."
