Но това по-скоро не е единствената генетична причина за хомосексуалността.
Съответни гени са открити в още една хромозома, макар конкретният механизъм за тяхното хомесексуално действие още да не е изследван.
Хомосексуалността отдавна е предмет на академичен интерес: много изследователи се опитват да разберат какво стои зад подобна вариация на сексуалното поведение.
Естествено, на първо място учените обърнали внимание на гените и през 1993 г. генетикът Дин Хамър от Националния институт на рака в САЩ изказал предположение, че причината за мъжката хомосексуалност се крие в Х хромозомата. Тогава това предизвикало бурна дискусия с оттенъци на откровено неприемане – мнозина не можели да си представят, че нетрадиционната ориентация може да е предписана „по природа" и че не е просто прищявка на индивида.
В своето изследване Хамър анализирал семейната история на стотици гейове и открил, че тази черта има явно наследствен характер – в 10% от случаите братът на гея също ставал гей, докато при мъжете с традиционна ориентация братята ставали гейове в 3%от случаите (въпросът за социокултурното влияние не се разглеждал).
Такава склонност към нетрадиционни отношения са изпитвали чичовците и братовчедите на геьовете, а по линия на майката това било по-изразено, което накарало учените по-внимателно да се вгледат в Х-хромозомата.
В доклада на Майкъл Бейли от Северозападния университет (САЩ), изнесен на годишния конгрес на Американската асоциация за съдействие и развитие на науката, се потвърждава ролята на Х-хромозомите в развитието на хомосексуалността. Бейли и колегите му, след като анализирали ДНК на 400 гейове, изяснили, че в това някак е замесен Xq28-регионът на Х-хромозомата. В дадения случай става дума не за конкретен ген – в зоната на Xq28 има много гени и как точно влияят те на сексуалната ориентация, все още остава въпрос.
Именно тази област в Х-хромозомата посочвал и самият Дин Хамър, но този път изследователите уточняват влиянието на Xq28 върху сексуалния живот – въздействието на местните гени, казват те, може да е различно, но и доста ограничено.
С други думи гените в Xq28 не се явяват нито необходими, нито достатъчни, за да направят мъжа хомосексуалист – някои от участниците в изследването били гейове без хомосексуален вариант на Xq28.
Това, че освен Х-хромозомните гени може да участват и други, се потвърждава в същото изследване. Майкъл Бейли и колегите му открили „хомосексуален" участък в осма хромозома, макар конкретните механизми на влияние тук отново да остават неизвестни.
Възможно е да има и други „гени на хомосексуалността", но тук следва да отбележим, че според някои оценки върху гените се падат 30-40% от отговорността за нетрадиционната ориентация при мъжете. Останалите се дължат на извънгенетични фактори.
Такова уточнение неизбежно ще присъства във всички коментари на тази тема – изследователите панически се страхуват, че на някого ще му хрумне да прочиства човешката популация от неправилните гени. Но така или иначе пред учените лежи огромна неизследвана област на генетиката на хомосексуалността.
Възниква въпросът: защо такива гени не са се измили от генома в хода на еволюцията? В случая с Х-хромозомите изследователите го обясняват с това, че участъкът Xq28 е важен за жените – от него например може да зависи плодовитостта, той може да играе и още някаква роля в размножаването.
