За разлика от врачки и баячки, лекарите могат да предсказват продължителността на живота само когато този живот е заплашен от смъртна опасност.
Но може ли и здравият човек да разбере колко дълго ще живее не въз основа на съмнителни тестове от социалните мрежи („Искате ли да разберете колко ви остава"), а с нещо по-научно?
Всъщност задачата се свежда до това да се определи скоростта на стареене на организма. Учените отдавна се опитват да намерят някакъв признак, по който може да се определи скоростта на стареенето във всеки момент от живота.
Върху скоростта на стареене и продължителността на живота влияят множество фактори – от екологични до генетични. И много е трудно да се открие параметър, който да позволи оценяването на продължителността на живота, без да се обръща внимание на временните молекулярно-генетични и физиологични изменения.
И все пак учени от Биологичния институт в Пекин са убедени, че са успели. За предсказването на продължителността на живота изследователите се обърнали към митохондриите. На пръв поглед това изглежда логично и дори банално решение – митохондриите, добивайки енергия с помощта на кислород, в качеството на страничен продукт произвеждат кислородни радикали, които създават в клетката окислителен стрес.
Кислородните радикали съсипват както самите митохондрии, така и клетъчната ДНК, така че състоянието на клетката постепенно се влошава. Но макар мнозина изследователи да смятат, че митохондриите наистина са главен двигател на стареенето, в тази теория (издигната още през 1972 г.) досега остават противоречиви и недоказани твърдения. В някои случаи окислителният стрес явно няма нищо общо – например голите плъхове живеят необичайно дълго, независимо че нивото на окислителен стрес при тях е високо.
През 2008 година учените открили, че митохондриите изхвърлят кислородни радикали не постоянно, а на порции в продължение на 10 секунди, които се случват на всеки няколко минути. Бил направен опит да се проследят ритъмът и интензивността на тези изблици в продължение на целия живот на организма, а като модел бил избран нематодът Caenorhabditis elegans. В статия, публикувана в сп. Nature, пекинските учени сравняват митохондриалните окислителни изблици при два типа червеи – такива, които живеят 21 дни, а също 30 дни и повече.
Оказало се, че в живота на нематодите има два периода, когато митохондриалните изблици при различните червеи съвпадат по честота – това са ранната зрелост и старостта. Именно първата серия изблици съответствала на срока на живот, тоест по честотата на митохондриалните изхвърляния в ранна зрялост можело да се предскаже достоверно колко ще живее нематодът. Впоследствие тази зависимост се потвърдила сред 29 генетични мутанти с различна продължителност на живота.
Честотата на митохондриалните кислородни изблици се отразявала и на индивидуалния опит на нематодите – тези червеи, които преживели топлинния шок или които трябвало да гладуват, живеели по-дълго от останалите и митохондриалните изхвърляния при тях се случвали много по-рядко. Тяхната честота можело да се различава при генетично еднаквите особи с различна продължителност на живота.
Разбира се, продължителността на живота зависи не само от гените, но в дадения случай е забележително, че това „не само" се отразило на митохондриите. Ако при червеите била стимулирана появата на кислородни радикали, то и изхвърлянето от митохондриите се случвало по-често, а такива червеи живеели по-кратко – дори ако били от линията на „дълголетници".
От една страна, тези резултати явно потвърждават връзката между окислителния стрес, поведението на митохондриите и продължителността на човешкия живот и сочат параметъра, с чиято помощ тази връзка може да се оцени – честотата на митохондриалните изхвърляния на кислородни отпадъци.
От друга страна, този параметър очевидно има предсказателна сила само в определен период от живота.
