Известни учени са съставили списък с популярни научни идеи, които са загубили своята актуалност в светлината на новите изследвания и съвременни възгледи.

Представихме ви ги в поредица от статии.

Завършваме с Роджър Шенк, физиолог, специалист в областта на теорията на изчислителните машини и системи от неправителствената организация Engines for Education Inc. Автор на книгата „Обучаващите умове. Как когнитивистиката може да спаси нашите училища").

Това е ужасно название, но и самата идея не е по-добра. Лошите идеи идват и си отиват, но тази, която обяснява как ще създаваме машини, които ще бъдат съвсем като хора, господства в популярната култура доста дълго време.

Почти всяка година на екраните излизат нови филми с нови роботи, досущ като човека. Но в реалния живот такъв робот няма да се появи никога. И не става въпрос за това, че изкуственият разум ще се провали. Просто никой всъщност не се е опитвал да го създаде.

Физикът от Оксфорд Дейвид Дойч е казал: „Нито един ум на Земята дори не се е доближил до разбирането какво прави мозъкът. Тези, които се опитват да направят това по изкуствен начин със създаването на изкуствен интелект, за всичките шестдесет години съществуване на даденото научно направление не са постигнали в това абсолютно никакъв успех." Дойч смята, че мислещите като човека машини някога все пак ще се появят.

Позволете ми да изложа моите забележки в друга светлина. Ще имаме ли някога машини, изпитващи емоции като човека? Ако зададем въпроса на тези, които работят в сферата на изкуствения разум, те могат да разкажат как можем да накараме компютъра да се смее, да плаче или да се ядосва. Но да чувства?

Или нека поговорим за познанието. Компютърът може да се обучава, нали така? Това всъщност е изкуственият разум. За машината не може да се каже, че тя притежава развита логика, ако тя е неспособна да се обучава. Но ако машинното обучение позволи създаването на компютър, способен да играе в телевизионни викторини или да предоставя данни за обикновени потребители, означава ли това, че изкуственият разум аха-аха ще се роди?

Названието „изкуствен интелект" е накарало далечни от тази област хора да измислят за него такива цели, каквито пред изкуствения разум никога не са стояли. Бащите основатели на научната област изкуствен интелект, с изключение на Марвин Мински, са били обсебени от шахмат и решаване на задачи (една от тях била главоблъсканицата „Ханойска кула").

Играещата шах машина просто играе. Тя не мисли и не притежава разум. И разбира се, не действа като човек. Играещият шах компютър няма да играе по-зле поради това, че снощи се е напил или се е скарал с жена си.

Защо е важно всичко това? Защото от тази област от науката явно се очакват неприятности. Основателите на отрасъла изкуствен интелект и тези, които работят в него днес (включително и аз), искат да накарат компютрите да правят това, което те днес не могат да направят. Те се надяват, че от такива усилия ще успеят да нещо да разберат или да направят нещо полезно.

Компютър, способен да води с вас разумен разговор, може да се окаже полезен. Аз сега работя над програма, която ще води разумни разговори на медицински теми с потребителите. И какво – моята програма разумна ли е? Тя не знае какво говори и не знае какво знае.

Това, че ние упорито се въртим около идеята за умни машини и за изкуствен разум, създава у хората невярна представа за реалните проблеми.

Обявявам, че изкуственият интелект е мъртъв. Тази научна област следва да се преименува, да се нарече „опит да се накарат компютрите да правят наистина готини неща". Но разбира се, никой няма да я преименува. Вие никога няма да си имате дружелюбен домашен робот, с който да водите смислен разговор.

Бях съдия на конкурс-игра на тест на Тюринг (емпирична игра с цел да се определи може ли машината да мисли) за получаване на наградата „Льобнер". Тези глупости, които там смятаха за изкуствен разум, бяха не повече от глупости. Участниците имаха нужда от максимум 30 секунди, за да определят къде е човекът и къде – компютърът.

Хората не се хранят със знания. Самият аз съм възпитал няколко души. Хранил съм ги с храна, но не и със знания. Отговарял съм на техните въпроси, но това са били техни собствени въпроси, пораждани в техния мозък.

Старал съм се да им помогна да постигнат това, което са искали, но това са били (и са) техните дълбоки желания, за осъществяването на които аз съм помагал. Хората се раждат личности със собствени желания и потребности и много рано започват да ги изразяват и проявяват. Нито един компютър не започва да работи, без да знае нищо и да се усъвършенства в процеса на общуване и взаимодействие с хората.

Ние постоянно осъждаме идеята за изкуствения разум, когато водим разговор на тази тема, но още никой нито веднъж не го е създал, тъй като това е невъзможно. И това не бива да бъде цел на тази област от науката, която преди носеше името „изкуствен интелект". Целта трябва да се състои в разбирането на това какви забележителни неща правят хората и в опитите да научим машините да правят някои от тези неща.

Смятам, че не е лошо да имате играещ на шах компютър, но той нищо няма да ви разкаже за това как мислят хората. И той няма внезапно да поиска да се научи да играе на нова игра просто защото шахът му е доскучал.

Няма необходимост да създаваме изкуствен човек. Напълно достатъчни са ни реалните хора.