Д-р Джо Диспенца твърди, че всеки път, когато научим нещо ново, стотици хиляди от нашите неврони се променят, което влияе на състоянието на физическото ни тяло.
Ученият е известен с оригиналната си теория за взаимовръзката между материята и ума. Той достигна грандиозна слава с документалния си филм „Знаем какво предизвиква един сигнал", излязъл през 2004 г. Изследванията му помагат да се разнищи силата на мисълта и способността на съзнанието да създава синаптична връзка (специфичен контакт между клетъчните мембрани) чрез достатъчно добра концентрация.
Само си представете – с всяко ново усещане, представа или емоционално изживяване неизбежно се формира нова връзка между две от повече от 100 000 млн. клетки на мозъка. Уауу!
За да се осъществят промените, човек трябва да се съсредоточи върху укрепването на условен рефлекс! Ако в рамките на кратък период от време изживяването се повтори отново и отново, връзката ще става все по-силна. Ако не се случи за дълго време, връзката ще отслабне или ще изчезне напълно.
Науката разглежда мозъка като нещо фиксирано и статично, но всъщност той притежава способността да се променя. Съвременни изследвания в областта на неврологията са доказали, че ефектът на всяко телесно изживяване в мислещия ни орган (страх, умора, радост, студ) оказва влияние върху оформянето на мозъка ни.
„Ами ако само чрез силата на мисълта караме химията си да напусне типичните си рамки толкова често, че саморегулиращата система на тялото да отчете това необичайно състояние като нормално?"– пита д-р Диспенца и добавя, че „Процесът е деликатен и едва доловим, но може би досега не сме му отдавали достатъчно внимание".
Ученият твърди, че мозъкът не прави разлика между емоционално преживяване и физическо усещане. Така например, когато фокусираме силата на мисълта си върху негативното, сивото ни вещество може лесно да бъде подведено да изпадне в болезнено и нездравословно състояние.
Д-р Диспенца демонстрира теорията си чрез експеримент, по време на който доброволец трябвало да натиска пружиниращо устройство с безименния си пръст за един час дневно в рамките на четири седмици. След това пръстът му станал с 30% по-силен. В същото време друга група с доброволци трябвало да си представят, че правят това, но всъщност те никога не са виждали или докосвали устройството. След четири седмици пръстите на доброволците станали по-силни с 22%!
В продължение на години учените изследват различните начини, по които съзнанието контролира материята: от ефекта плацебо (когато човек започва да чувства подобрение, след като е взел фалшиво лекарство) до практиката на Тумо (будиска практика от Тибет, в резултат на която практикуващите се потят, докато медитират при отрицателни температури). Въздействието на „духовната" част на човека над физическата същност предизвиква традиционното схващане, при което физически закони контролират материята, а съзнанието е страничен продукт на химични взаимодействия между неутроните.
Проучването на доктора е прекъснато от сполетяла го криза. Докато кара колело, го блъска кола. За да може да проходи отново, е трябвало да мине през процедура, която е можело да му причини хронична болка за цял живот. Докторът обаче решил да предизвика науката и да се освободи от инвалидността си чрез силата на мисълта. И успял! Девет месеца по-късно той можел да ходи отново. Вдъхновен от този невероятен успех, той решава да посвети живота си в изследване на връзката между тялото и ума.
Решен да проучи възможността на съзнанието да лекува тялото, докторът разговаря с много хора, преживели „спонтанна ремисия", както я наричат медицинските специалисти. Това са хора с много сериозни заболявания, които са избрали да пренебрегнат традиционните методи за лечение, но никога не са се възстановили напълно. Д-р Диспенца стигнал до извода, че всички те съвсем не са осъзнавали, че мислите им определят тяхното здравословно състояние. Когато се фокусирали върху промяна в мисленето, болестите им изчезнали като по чудо.
Независимо от факта, че ученият демонстрира възможностите на мислите да променят физическото състояние, все още много хора са скептични по отношение на идеите му. Неговата теория за „вярата в собствената реалност", изглежда, се свързва с псевдонауката и не звучи много сериозно.
Може би науката все още не е готова да признае, че е възможно физическото състояние да бъде променено със силата на мисълта, но според Диспенца това наистина се случва. Повече за проявата на тази невероятна сила, която притежават мислите ни, четете в този материал.
„Няма нужда науката да разреши да правим необичайното и да минем отвъд границите на това, което ни се казва, че е възможно. Ако го направим, то науката ще се превърне в някаква форма на религия. Нека бъдем аутсайдери и да направим нещо свръхестествено. Щом станем последователни в своите способности, ще създадем нова наука", казва той.
