Слънцето е стабилна, но неспокойна звезда.

Дори в моментите на минимума на слънчевата активност, когато фотосферата на звездата (нейната видима „повърхност") може да изглежда спокойна, хромосферата, разположена по-високо, продължава да „ври и кипи".

Тук през цялото време се раждат и разпадат гигантски структури – спикули и протуберанси. Какво да кажем тогава за годините от максимума на Слънцето!

Не е истина, че слънчевите протуберанси винаги приличат на гейзери разтопена плазма, откъсващи се от звездата и за броени часове отнасящи се в космическото пространство. Доста по-често се срещат спокойни или облакоподобни протуберанси, които „мирно" плават високо над слънчевата фотосфера и могат да съществуват седмици.

Най-добрият начин да се разбере какво представлява облакоподобният протуберанс е да се види на снимка. А още по-добре – на видео.

Тези кадри са съставени от 30 снимки, получени от любителите астрономи Жан Паю и Филип Тоси с помощта на скромен телескоп коронограф на 9 октомври 2013 година.

Особена ценност на видеото придава, разбира се, възможността да се види развитието на великанското образувание – ние виждаме как част от чудовището сякаш пада към повърхността на Слънцето, движейки се по линиите на магнитното поле. Понякога изображението плава. Това е предизвикано от атмосферните условия на Земята.