До този извод учените стигнали, като изучавали умствените способности на хората и мишките в поведенчески тестове, включващи разпознаването на обекти на сензорни екрани.
Колкото и да е оскърбително за хората сравнението им с интелекта на мишките, този тест дал на изследователите възможност да твърдят, че менталните функции на двата вида се контролират от едни и същи гени. По-нататъшният анализ показал, че именно тези гени преди 500 млн. г. са „полудели” и са започнали да се появяват в ДНК на простите безгръбначни в двоен размер.
Това, смятат учените, позволило на организмите да демонстрират по-сложно поведение, по-точно да анализират ситуациите и им е дало еволюционно преимущество пред останалите. То се предало на първите гръбначни на планетата и в края на краищата – на хората като развит интелект. Според проф. Сет Грант, ръководител на изследването, работата на екипа му хвърля светлина върху един от най-големите научни проблеми, свързани с обяснението как разумът и сложното поведение са възникнали в хода на еволюцията.
От този „генетичен инцидент” до сега са останали и отрицателни последствия. Изследването показало, че ако някои от гените на тази група мутират или се повредят, това води до нарушение на висшата психическа дейност и в крайна сметка става причина за психични заболявания. В предишно изследване учените например изяснили, че над сто болести на мозъка при възрастни и деца се предизвикват именно от генни мутации. „Многото психически нарушения – това е цената за високия интелект”, твърди проф. Грант.
Според д-р Тим Баси от екипа му откритието ще доведе до създаване на нови методи за лечение на редица психически разстройства и че на хората, страдащи от тях, ще може да се помогне със съответни генетични и поведенчески тестове.