Въпреки скорошните „заявления” на телескопа „Спицър”, нашата галактика има не два, а четири големи ръкава, както се и смяташе.

Но и наблюденията на космическия телескоп не бива да се изхвърлят от сметките – той е показал кои именно ръкави са се научили да „ограбват” своите съседи, като им вземат създадените от тях звезди.

Първото относително детайлно изследване на нашата галактика с радиотелескопи е правено през 50-те години на ХХ век. Въз основа на разположението на разхвърляните по Млечния път облаци газ, позволяващи да се раждат нови звезди, астрономите са открили четири големи спирални ръкава. Оттогава така се и смятало – че те са именно четири, и до 2008 година тази гледна точка била безспорна.

Но през 2008 година космическият телескоп „Спицър” на НАСА, който изучава небето в инфрачервения диапазон, открил следи от едва два спирални ръкава. Това било изненада, и то доста неприятна – теоретичната картина на нашия космически дом в двата диапазона трябвало да бъде идентична и да се разминава само в детайлите.

Защо се е получило така? „Спицър” е търсил сравнително студени звезди с малка маса – от рода на нашето Слънце и по-малки. Това е основната част от звездната популация, но нейните недостатъци като обект на наблюдение са очевидни – такива звезди трудно може да се забележат от голяма дистанция или сред заобикалящия ги облак газ и прах. Затова, независимо че космическият телескоп успял да открие следи от 110 млн. звезди, голяма част от тях била разположена там, където трудно може да се наблюдава.

Новото изследване, оглавено от Джеймс Уркарт от Института за радиоастрономия на обществото „Макс Планк” (Германия), засягало само 1650 масивни звезди. Те са малко, защото обикновено такъв обект живее едва десетки милиони години – хиляди пъти по-малко от Слънцето и 100 000 пъти – от червените джуджета.

Астрономите избрали именно тази категория светила, тъй като при толкова малък жизнен срок те нямат възможност да сменят региона и да мигрират в друг спирален ръкав от галактиката, тъй като за това са необходими няколко десетки милиони години.

„Звездите с малка маса съществуват доста по-дълго от масивните и се въртят около галактичния център много пъти, постепенно се разсейват по нейния диск. Гравитацията на двата най-масивни звездни ръкава, открити от „Спицър”, е успяла да групира повечето светила именно в тях, но не и в другите ръкави – обяснява Мелвин Хоар от университета в Лийдс (Великобритания). – Но във всичките четири ръкава газът е достатъчно плътен, за да се образуват масивни звезди.”

Млади ярки звезди показали, че нашата галактика има четири ръкава.
© J. S. Urquhart et al.

Продължителното наблюдение на 1650 такива обекта с радиотелескопи по цял свят донесло плодове – всичките четири спирални ръкава били потвърдени, реално съществуващи и с интензивно производство на нови звезди.

По такъв начин картината на света, създадена от астрономите от старшето поколение, като цяло се съхранила, макар и сериозно модифицирана. Масивността на двата доминиращи ръкава се оказала толкова висока, че те фактически завземат звездите, създавани в другата двойка, и по този начин сериозно влияят на тяхното разпределение в различните райони на галактичния диск.