Европа – спътникът на Юпитер, е покрита с ледена кора с белези, които, изглежда, свидетелстват за движение, напомнящо земното.
Тази луна отдавна фигурира в списъка на най-интересните тела в Слънчевата система и се смята за едно от най-вероятните места, където може да съществува живот, тъй като под ледовете се смята, че се крие истински океан.
Ако новите данни се потвърдят, привържениците на тази хипотеза ще имат още един повод да подозират наличието на живот там, тъй като благодарение на тектониката на плочите в океана попадат хранителни вещества.
Възрастта на повърхността на Европа се оценява на 40-90 млн. години – една от най-младите в Слънчевата система. Самият спътник е много по-стар – той е на повече от 4 млрд. години. Това означава, че кората му се обновява – или чрез излизането на дълбочинен материал върху повърхността, или в резултат на преработка на старата кора.
Учените смятат, че нов лед се формира на Европа по линейните образувания. Тези ивици са хиляди километри, тоест новата кора вероятно се създава в големи количества. Проблемът е в това, че никой не знае къде изчезва старата. С други думи, трябва да съществува процес, позволяващ да се търси място за новата кора. В противен случай ще се наложи да се твърди, че в последните 40–90 млн. години Европа се е увеличавала по размери.
На Земята нова кора се формира по границите на литосферните плочи на дъното на океаните – в района на срединноокеанските хребети, където платформите се разминават на различни страни, а от мантията се повдига разтопен материал, запълващ разривите. Последна изстива и се образува новата кора. Очевидно по същия начин се формира новият лед по ивиците на Европа.
Старата кора на Земята отива в мантията в резултат на процес, наричан субдукция. Сблъсквайки се с континенталната платформа, океанската плоча обикновено е принудена да се подпъхва под континента, където постепенно се топи и преработва.
Аналог на земните зони на субдукция на Европа са разгледали планетолозите Саймън Катенхорн от университета в Айдахо и Луиза Проктър от университета „Джон Хопкинс”. Учените се възползвали от данните на космическия апарат „Галилео” и съставили карта на пресичането на пукнатините и други линейни образувания в участък от Европа с площ 106 000 км². След като изучили картата, те отбелязали областите, където е възможно ледената кора да отива под повърхността.
Ключ към тази догадка станала оценката на геоложката възраст на различните участъци от повърхността – оказало се, че парчета с еднаква възраст са разнесени в пространството, сякаш кората се движи и разширява. Когато ги съединили, се оказало, че големи участъци липсват. Например недалеч от една от хипотетичните зони на субдукция са „изчезнали” 92 км кора, която, изглежда, била отишла под сегмент с ширина 23 км.
© NASA
Майкъл Манга от Калифорнийския университет в Бъркли е заинтригуван, но отбелязва, че ако сравнително леката плоча се „потопява” в по-плътна течност, то тя трябва да се огъва нагоре, за да компенсира изтласкващата сила на течността.
Такова повдигане наистина се наблюдава на Земята в зоните на субдукция, но аналогичните ивици на Европа са плоски. Катенхорн подозира, че ледът отива надолу под относително малък ъгъл.
Уви, засега са достъпни данни само за 10% от повърхността на Европа, които са достатъчно подробни, за да може въз тяхна основа да се състави подробна карта. Но е трудно по малък участък да се съди за положението на нещата в така да се каже глобален мащаб.
Какво пък, това е още един повод за полет до Европа! Геолозите спорят за причините на тектониката на плочите на Земята, така че как могат да дадат отговор за друго ъгълче от Слънчевата система? Все пак на Европа няма нито растения, нито градове, нито други фактори, които да затрудняват геоложката реконструкция.
