Специалистите от Европейската космическа агенция (ESA) и японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA) готвят нова изследователска мисия – този път към Меркурий.
Тази есен, в рамките на Световната седмица на Космоса беше представен нов проект на ESA – междупланетната сонда BepiColombo, разработвана от европейските специалисти съвместно с японските учени. Новата сонда е предназначена за изследването на Меркурий – най-близката до Слънцето и най-малко изучена планета от земната група (Меркурий, Земята, Венера и Марс).
Полетът към Меркурий и провеждането на изследвания от автоматични космически апарати близо до тази малка планета са трудна задача. Значителните колебания на температурите на планетата в диапазон от -180 до +430 градуса по Целзий поставят особени изисквания към конструкцията на сондата и предполагат значителни разходи на енергия, а това означава – и съответен запас от гориво на борда на апарата.
За изминалите години само две автоматични космически станции са работили в околностите на Меркурий. Апаратът „Маринър 10” е провел изследване на планетата през 1974-75 г. Друг космически апарат – „Месинджър”, е изпратен през август 2004 година и е въведен на орбита около планетата през март 2011 година. Той и досега се намира там, а наскоро – през ноември тази година, „Месинджър” с помощта на камерата MDIS (Mercury Dual Instrument System) направи и предаде на Земята снимки на кометите Енке и ISON.
На презентацията специалистите са представили т.нар. технически модел на космическата сонда, предназначен за провеждане на серия термични и вакуумни изпитания. Този модел практически напълно съответства на оригинала на космическия апарат BepiColombo, който трябва да се отправи към Меркурий.
Сондата BepiColombo. © ESA
Планира се през август 2015 г. (изборът на дата за старт още не е окончателен) към най-малката планета от Слънчевата система да се отправят две орбитални станции на един транспортен модул Mercury Transfer Module (MTM). Апаратът от мисията BepiColombo ще бъде изстрелят с ракета носител „Союз-У” с ускорителен блок „Фрегат”. Общото тегло на космическата станция е около три тона, половината от които е гориво.
Маршрутът на апарата към Меркурий представлява доста сложна междупланетна траектория с последователно изпълнение на редица гравитационни маневри край планетите – Земята, Венера и Меркурй. Изборът на тази траектория (с продължителност на полета над 6 години) значително ще намали разходите на гориво при изпълнението на полета, а това значи повече обем за научната апаратура и уредите на борда на апарата.
Конструктивно модулът MTM, с двигатели на химична и електрическа тяга, представлява носеща конструкция на космическия апарат, на която са поместени два научни модула.
Орбиталният модул Mercury Planetary Orbiter (MPO ESA) ще бъде оборудван с 11 научни инструмента, датчици и камери, предназначени за заснемане и анализ на особеностите на меркурианската повърхност. Един от уредите ще е руски. Другият орбитален модул – Mercury Magnetospheric Orbiter (MMO), разработван от специалистите на JAXA, с пет научни инструмента, е предназначен за изследване на магнитосферата на Меркурий.
Научната станция Mercury Planetary Orbiter (MPO) при достигане до близките околности на планетата трябва да бъде изведена на работна орбита с височина от 400 до 1500 км над повърхността на Меркурий, след което да се заеме с пълно картографиране и изследване на особеностите на неговата повърхност. Сред научните задачи е изучаването на елементния и минералогичния състав на планетата, по-точна оценка на размерите и състава на нейното ядро.
Орбитата на другата научна станция – ММО, ще бъде по-разтеглена. Близкото разстояние до повърхността (перицентър на орбитата) също ще е около 400 метра, а апоцентърът ще се намира на височина 12 000 км. Изборът на такава орбита ще даде възможност да се получи по-пълна представа за магнитното поле на Меркурий.
Планираните орбитални изследвания ще позволят на учените не само да получат нова информация за повърхността на Меркурий, но и да придобият по-дълбока представа за възникването и геоложката история на вътрешните планети в Слънчевата система, включително Земята.
По предварителни изчисления орбиталната част от мисията на станцията BepiColombo трябва да продължи не по-малко от една година.
