Общоприетата теория за формирането на Луната, която учените безуспешно се опитват да заменят в последните няколко години, може да се съживи от данните за изотопния състав на Венера, се казва в статия, публикувана в сп. "Нейчър".

През последните 30 години е прието да се смята, че Луната се е образувала в резултат на сблъсък на Тея, протопланетно тяло, със „зародиша” на Земята. Сблъсъкът е довел до изхвърляне на материя от Тея и прото-Земята в Космоса, като от тази материя се е формирала Луната.

„Досега не разбираме детайлите на това как този удар е формирал Земята и Луната. В последните години компютърното моделиране, изотопният анализ на породи и данните от анализа на образци лунен материал повдигат въпроса за необходимостта от нови механизми за обясняване на наблюдаваните характеристики на системата Земя–Луна”, пише Робин Канъп от Колорадския университет в Боулдър (САЩ).

Теорията за сблъсък на прото-Земята с голямо небесно тяло добре обяснява масата на Луната, слабото съдържание на желязо на нея (10% от масата на Луната срещу 30% в състава на Земята) и ъгловия момент на системата Земя–Луна.

Но при такъв сблъсък значителна част от материята, съставяща Луната, трябва да е донесена от хипотетичната Тея. По своя състав тя трябва да се е отличавала от Земята, както се отличават от нея повечето небесни тела във вътрешната област на Слънчевата система, която включва планетите от земната група и астероидите. Но всъщност съставът на Земята и Луната е много подобен.

Както пише Канъп, анализът от образците, доставени от Луната в рамките на програмата „Аполо” през 70-те години, показал, че силикатните мантии на Луната и Земята съвпадат по съдържание на кислородни изотопи, но се отличават от метеоритите от Марс или от астероидния пояс.

В последните години това сходство станало по-явно. Съдържанието на изтопи на хрома, титана, волфрама и силиция на Луната и Земята сега са представени идентично. Освен това измерванията на гравитацията на Луната показали, че огнеупорните метали присъстват в изобилие на двете небесни тела, а не преобладават на Луната, както се смяташе по-рано.

Съвременни теории

За последните години учените са предложили няколко модела, отличаващи се от каноничния. През 2007 година Каве Палеван от обсерваторията на Ница (Франция) и Дейвид Стивънсън от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена (САЩ) са предложили модел, в който земната магма и веществото на Тея са се смесили интензивно след техния сблъсък, благодарение на което съставът на Земята и Луната се оказал сходен.

През 2012 г. Сара Стюарт от Харвардския университет (САЩ) и Матия Чук от Института по проблемите на търсенето на извънземни цивилизации SETI са предложили модел на сблъсък на бързо въртящия се „зародиш” на Земята с Тея. Прото-Земята в такъв модел е извършвала един оборот само за два часа.

По предположението на учените Тея се е врязала дълбоко в бъдещата Земя, достигнала е ядрото и е изхвърлила огромно количество материя в околното космическо пространство. По своя състав тя не се е отличавала от тази „сплав” между Земята и Тея, която е останала на нашата планета. След няколко хиляди години облакът гореща материя на орбита е изстинал и от него се е образувала Луната.

Надеждата е във Венера

Но всички предложени модели имат едни или други недостатъци, смята Канъп. „Теориите за произхода на Луната постоянно се променят. И нито един съвременен модел за сблъсък не е по-добър от другите”, пише тя.

Общ недостатък на съществуващите теории е прекалено голямата им сложност. „Последователността на събитията наистина се среща в природата, но ние все пак се стараем да избягваме такава сложност в нашите модели. Търсим най-простото възможно решение както от естетически съображения, така и поради това, че простите решения често са по-вероятни. Според това как расте броят на крачките, вероятността от всяка конкретна последователност на събитията спада. Съответните модели са по-сложни и изглеждат по-малко вероятни, отколкото изходната идея за силен сблъсък”, отбелязва Канъп.

Подсказване може да даде Венера, смята ученият. Предположението, че Тея съществено се е отличавала по състав от Земята, се базира в голяма степен на нашите знания за Марс. Докато за изотопния състав на Венера – планетата, най-близка до Земята по маса и разстояние до Слънцето – ние не знаем нищо, разсъждава ученият.

Ако той се окаже близък по състав до Земята и Луната, то вероятността и Тея да е имала подобен състав рязко нараства, а това премахва множество въпроси към изходната теория за ударното формиране на Луната.