Преди няколко месеца беше съставена нова обемна карта на разположението и посоката на звездите в ядрото на нашата галактика.

Тя сочи, че светилата имат орбити, подобни не на банан, както се смяташе, а по-скоро на фъстъчена шушулка или затворена „осмица”, символ на безкрайността…

И това е важно, тъй като движението на звездите отразява не само настоящето, но и миналото, и различните орбити на въртене на светилата около центъра на Млечния път говорят за друга история на тяхното образуване и „възмъжаване”.

Елис Куилън от Рочестърския университет (Великобритания) и нейните колеги не без трудности създали математически модел на случващото се в центъра на Млечния път. Дори най-примерната и опростена вариация на тази тема изисквала отчитането на множество фактори, включително привличането на милиони звезди, огромни облаци прах и дори хипотетичната тъмна материя (която или я има в центъра на галактиката, или я няма и която ще бъде важна само по периферията).

Съвременните възгледи за орбитите на звездите, въртящи се около центъра на галактиката (на разстояние до 3000 светлинни години от ядрото), предполагат, че за всеки орбитален цикъл те един път се повдигат над плоскостта на галактичния диск и един път се спускат под него.

Пресичайки плоскостта (и резонансната точка), те получават малък допълнителен импулс – буквално като деца, люлеещи се на люлка. В резултат на такива колебания светилата трябва доста рязко да променят своята височина спрямо плоскостта и при това не много силно да се отклоняват от центъра на диска в хоризонтално отношение (орбита във формата на банан).

Но построеният от астрономите модел говори, че отклоненията в хоризонтално отношение не отстъпват много на отклоненията във вертикалата. Тоест орбитата не е разтеглена нагоре и надолу толкова сериозно, както се предполагало, изхождайки от теоретичните предпоставки, и по-скоро напомня на осмица или на шушулка от фъстък.

Това означава, че ако вертикалните колебания на звездите са били някога толкова мощни, както е предсказвала теорията, то с времето те са отслабнали, а образуването на ядрото може да е било не така кратко, затова орбитите на влизащите в него звезди в значителна степен са се „изгладили”, правейки ги по форма подобни на въпросната шушулка от фъстък, на която прилича цялото ядро на Млечния път.

Сред предсказаните модели има и такива, които не могат да се проверят. Така излиза, че в ядрото, близо до неговия център, вертикалните скорости на звездите трябва да са значително по-високи, отколкото във външните области. С други думи, „колебанията” на звездите нагоре-надолу там са много активни и орбиталното поведение като цяло рязко се отличава от присъщото на светилата, които са видни от нас в покрайнините на галактичния център.

За да оценят в пълна степен тази информация за широка извадка звезди, изследователите се надяват да дочакат данните от космическата обсерватория Gaia, която всеки момент ще започне своя път към „работното си място”.

Отчет за изследването ще бъде публикуван в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society, но с него вече можете да се запознаете тук.