Приютилата тази двойка свръхмасивни черни дупки галактика скоро ще стане арена на сливане и поглъщане от колосални мащаби.
С помощта на инфрачервения космически телескоп WISE е открит редкият обект WISE J233237.05-505643.5 – две свръхмасивни черни дупки, въртящи се по спирала една около друга и намиращи пред скорошно сливане в още по-голяма черна дупка.
Не ни разбирайте грешно – свръхмасивните черни дупки далеч не са рядко срещани. И очевидно окупират центъра на всяка галактика, а те на свой ред, нерядко се сливат, като впоследствие се сливат и свръхмасивните им черни дупки.
В историята на нашата галактика подобни събития, изглежда, са се случвали няколко пъти. Само че милиардната възраст на нашия дом малко затруднява фиксирането на сливане, което да се случва „тук и сега” (и забележимо в лъчението, което постъпва към нас от далечни галактики).
Пред изследователите от Лабораторията за реактивно движение на НАСА най-сетне се разкрила щастливата възможност, първо, на живо да видят как сливането на две черни дупки води до нарастване на техните маси, и второ, да регистрират мощни гравитационни вълни, които задължително трябва да са следствие от такова събитие.
Обектът WISE J233237.05-505643.5 е разположен в галактика, отдалечена от нас толкова, че нейната светлина достига до Земята за 3,8 млрд. години. Това е най-далечният известен до днес кандидат за двойка въртящи се черни свръхмасивни черни дупки.
Разстоянието между двете чудовища се оценява на няколко хиляди светлинни години, но това е почти нищо – всички звезди между тях вече изпитват колосалното гравитационно влияние и на двете черни дупки, тоест те трябва рязко и странно да променят своите орбити.
За да се убедят, че пред тях не е една, а двойка свръхмасивни черни дупки, астрономите са използвали радиотелескопи, потвърдили, че от WISE J233237.05-505643.5 излиза не една права двойка релативистки струи, а зигзагообразни струйни образувания, чиято форма е изкривена от гравитацията на черната дупка компаньон.
Наблюденията в оптичния диапазон сочат също, че гравитацията на едната от дупките е превърнала акреционния диск на втората по-скоро в топка, отколкото в диск, и това само потвърждава природата на двойния обект.