Защитниците на правата на животните от организацията Nonhuman Rights Project (NhRP) са се обърнали към Върховния съд на Ню Йорк с изискването да се признае шимпанзето за личност и да се освободи от клетката.

Планирани са три такива иска в различни окръзи на щата. Активистите искат да „спасят” две маймуни, затворени в Нюйоркския университет в Стоуни Брук, и още две, намиращи се в частно владение. Това е първият етап от тяхната акция, която ще бъде разгърната из цялата страна и ще засегне най-различни животни.

Ако NhRP постигне успех в Ню Йорк, ще бъдат разклатени хилядолетни традиции, в които животните се определят като имущество. В противен случай движението възнамерява да премине в „тиха отбрана”.

„Те си играят с огъня”, подчертава Ричард Кап, професор по право от университета в Пепердайн.

Подготовката за исковете започва през 2007 година, когато защитникът на правата на животните Стивън Уайз основава NhRP, която представлява обединение на около 60 юристи, учени и политолози.

Кредото на организацията е, че когнитивно развитите животни притежават самосъзнание, затова задържането им против тяхната воля – в зоопарк или научноизследователска лаборатория, е равносилно на робство. „За тях това е ужасно мъчение и то трябва да спре – смята Уайз. – Това ще се случи, когато съдилищата и законодателните органи признаят техните права.”

NhRP провела пет години в търсене на най-подходяща правна стратегия и добра юрисдикция, преди да подаде първите искове. Разбира се, исковете в съда се подават от името на самите шимпанзета. Едно от тях – Томи – живее в Гловърсвил, „в клетка под тъмен навес на бивш паркинг за камиони”, ако се вярва на съобщението на организацията.

Кико е държан в клетка в град Ниагара Фолс. Херкулес и Лео са опитни животни и 11 от учените, включително прославената Джейн Гудол, са подкрепили NhRP, съобщава Уайз.

Във всички случаи организацията апелира към Habeas Corpus – древен принцип на англосаксонското право, който гарантира на всеки арестуван или задържан право на глас в съда. Един от важните прецеденти е установен през 1772 година, когато английски съдия признал това право на черния роб Джемс Съмърсет, признавайки му правото на човешко същество, а не на собственост, и впоследствие го освободил.

Така бил създаден първият механизъм за отмяна на робството в Англия и Съединените щати. Уайз таи надежда, че нещо подобно ще се случи и с шимпанзетата. Освободените маймуни ще бъдат изпратени в резерват във Флорида. Загубата на делото веднага ще бъде обжалвана.

Независимо от възможния изход NhRP вече се готви за аналогични процеси в други щати. „Горилите, орангутаните, слоновете, китовете, делфините – ще представим искове от името на всяко животно, притежаващо когнитивни способности от такъв род”, предупреждава Уайз.

Сред тях са и лабораторните животни, и зверовете, живеещи в затворено пространство – зоопаркове и аквариуми. „Както и да се развият първите жалби, няма да се откажем от дела в други щати – разказва Уайз. – За десет или двайсет години ще подадем толкова искове, колкото успеем.”

Франки Трал, президент на Националната асоциация за биомедицински изследвания, побързала да заяви, че нейната организация ще се постарае да пресече всеки опит да се равняват животните с човека. Шимпанзето, отбелязва тя, е важен модел за поведенчески изследвания, а също за разработване на ваксини срещу вируси, включително хепатит С. Ако им дадем права, науката ще потъне в хаос.

Анатомът Сюзън Ларсън е „потресена и разстроена”. Тя изучава шимпанзетата в Стоуни Брук, за да хвърли светлина на първоизточниците на човека. Според нея шимпанзетата живеят в помещения, състоящи се от три стаи (всяка – с размер на средна спалня). Освен това на тяхно разположение има още една стая, в която могат да лазят по стълби и стволове на дървета, да висят и да скачат.

„Всичко, което правя с тях, първо изпитвам върху себе си – обяснява специалистът. – Разбирам, че борците за права на животните не искат да има лошо отношение към тях, но те не ни дават възможност да ги изучим, преди да умрат.”

Но главният враг на такива като Ларсън не е NhRP, а Националните здравни институти. През юни те обявиха планове за освобождаването на всичките си 360 шимпанзета, освен 50, и поетапен отказ от подкрепа на повечето изследвания на шимпанзета, които те финансират.

В същото време Управлението за лов и риболов на САЩ препоръчва да се впише шимпанзето в Червената книга, за да се ограничи всяко изследване, което ще се провежда „не в интерес на животните”.

„Още малко и моята работа ще стане невъзможна – оплаква се Ларсън. – Те ще сложат край на моята изследователска програма.”

Стивън Рос, директор на Центъра по изучаване и съхраняване на маймуните в зоопарка на Чикаго, смята, че компромис е възможен. Рос е изучавал шимпанзетата над двайсет години и е взел участие в новата стратегия на Националните здравни институти.

Той застъпва за отмяна на частната собственост върху шимпанзето и инвазивните изследвания. В останалите случаи според него, независимо дали ще бъдат в зоопаркове, или университети, животните трябва да живеят в големи помещения с достъп до открито пространство, и в групи, наброяващи не повече от осем особи.

„За да се въведе такова правило, не е необходимо да се признава шимпанзето за личност – казва той. – Ние с активистите преследваме еднакви цели, но не сме съгласни с техните методи.”