Ранните форми на живот на Земята може да са отговорни за създаването на голяма част от сушата.

До този извод са стигнали учени, построили нов геофизичен модел на еволюцията на земната кора и мантията.

На пръв поглед твърдението звучи неправдоподобно. Но работата е там, че ранните форми на живот може да са довели до по-голяма ерозия. Поради това много повече вода е прониквала в дълбоките разломи в зоните на субдукция, тоест на местата, където по-тежките тектонски плочи се подпъхват под по-леките.

Когато всичко това се е смесило в мантията на Земята, захванатата вода рязко е встъпила в геохимична реакция и е провокирала образуването на вулкани и гранитни породи, които са се повдигнали през кората и са започнали строителството на по-дебели пластове континентална суша.

Екип немски изследователи са моделирали мантията и кората на ранната Земя. Един модел отчитал, а друг не отчитал допълнителната ерозия, която може да е била предизвикана от корените на растенията, бактериите, спорите и други организми. В резултат станало ясно, че до появата на живота планетата е имала по-малко суша и повече океани, отколкото се смяташе по-рано.

Впрочем да се докаже това, не е толкова просто, тъй като времето е изтрило всички следи от този процес. „Като цяло изясняването на глобалното значение на биологичното отмиване и ерозията е много сложно – разказва Денис Хонинг от Института за планетарни изследвания в Берлин. – Освен това показателите, които може да се открият в литературата, варират от „почти никакво влияние” до значителни величини. В нашия модел ние променихме скоростта на ерозията, за да проследим общите тенденции.”

В този модел, създаден съвместно с други учени, решаващо значение е отдадено на ролята на водата в мантията на Земята. Симулация предполага, че когато Земята е достигнала възраст един милиард години, тя е разполагала само с малка площ от континентална суха мантия. Тогава живите организми са спуснали геохимична реакция, което е провокирало увеличението на площта на сушата.

Работата на учените е част от обширно изследване, чиято цел е по-добре да се разбере как животът и водата са повлияли на еволюцията на Земята.

Сеизмични изследвания от последните години подкрепят идеята, че в мантията прониква много вода през зоните на субдукция, а водата и живите организми помагат на участъци суша да се повдигат от „мократа” мантия.

Според немските изследователи техните резултати, детайлизиращи влиянието на живота върху геоложкото развитие на Земята, могат също да помогнат в търсенето на признаци на живот на далечни екзопланети.

„Може да се провежда дистанционно сондиране на атмосферата или топографски изследвания на повърхността – смятат учените. – Но вече само едни признаци за висока вулканична активност при наличието на влага в мантията може да бъдат указание за обитаемост на планетата.”