Историята може да се разбере по различни начини.

Може да се провеждат археологически разкопки, да се изучават предмети и строежи, скрити под земята, може да се четат древни текстове…

Международен екип учени под ръководството на Андрес Морено-Естрада и Карлос Бустаманте от Станфордския университет и Иден Мартин от университета на Маяами са избрали друг път – те се интересуват от ДНК.

В генетичния материал на хората от Карибските острови учените са открили разказ да една от най-печалните страници на историята – пристигането на европейците, изтребването на коренните народи, търговията с роби.

Изследователите са изучили образци от ДНК на 251 жители на Флорида, чиито предци някога са обитавали Куба, Хаити Доминиканската република, Пуерто Рико, Хондурас или Колумбия. Извадката допълнили 79 жители на Венецуела, представящи една от трите оборигенски групи – юкпа, варао и бари. Заедно с тях анализирали ДНК на техните родители и едно от децата.

Геномът се изучавал изцяло – в търсене на единични нуклеотидни полиморфизми (SNPs). Резултатите се сравнявали с базата HapMap, в която се съдържат данните за генетиката на хора от цял свят.

Да се открият географските корени по ДНК, е доста просто – твърдо е установено, че определени SNPs обикновено се срещат с различна честота при хората с различен произход. Затова секвенирането на ДНК на някой, който живее във Флорида и чиито предци са пристигнали там от Хаити, може да покаже, че той е потомък на африканци и освен това да посочи в кое ъгълче от Черния континент са живели те.

Още по-поразително постижение на съвременната генетика е това, че може да се състави хронология на преселенията, тъй като участъците SNPs се съкращават с постоянна скорост. „Може да се разбие геномът на европейски, индийски и африкански части – пояснява Мартин. – Ако някой от тези участъци е по-дълъг, то тази част се е появила по-късно от друга. Ако е по-къс, това свидетелства за многобройни рекомбинации и смесвания на генома, тоест за това, че въпросната част е по-стара.”

И така, изследователите получили следната картина. Почти веднага след първата експедиция на Колумб – в рамките на живота на едно поколение – коренното население на островите в Карибско море било напълно унищожено. Причини за това, добавя историкът, са били инвазията на европейците, робството, болестите и гладът.

Напротив, генофондът на континенталната част на Карибския басейн демонстрира по-важен индиански компонент, тоест там племената са измирали с не толкова бързи темпове.

На смяна на американския генетичен компонент в островните популации дошъл африкански – европейците вземали евтина работна ръка отначало от Сенегал и Гамбия, след това от Конго.

Жигосване на провинили се роби в началото на XIX век.

Действително, според писмени и други източници, първата фаза на търговията с роби е започнала през около 1550 г. Поробвани били основно жителите на тези територии, които днес заемат Сенегал, Гамбия и Мали. Този стадий дал, според различни оценки, 3–16% от робите, транспортирани през Атлантика за цялата история. След това започнала втората фаза, чийто пик бил в края на XVIII век. Този път основен източник на роби била областта, обхващаща Нигерия, Камерун, Габон и Конго.

Генетичният анализ позволява също да се установят бащинската и майчинската страна на генома. Той показал, че в изучаването на популациите на индианските SNPs се срещат още Х-хромозоми – намек, че испанците често са насилвали и са вземали за жени местни красавици.

Отделено е внимание и на генетичната основа на заболяванията, които често поразяват едни или други групи от населението. Тук също много зависи от предците – например европейците по-често са предразположени към муковисцидоза, а африканците – към сърповидно-клетъчна анемия.