Интервю с Христо Иванов, PR на варненския Делфинариум

Теодора Атанасова

Здравейте Христо, разкажете ни повече за делфините и защо според вас хората са толкова привлечени от тях?
Делфините винаги са били интересни на нас хората поради няколко причини. Вашите читатели сигурно знаят, че делфинът не е риба, а бозайник, с мозък по-голям от човешкия. Ето например една 2-метрова акула, с големина 300-350 кг има 30 г мозък. Разликата между нея и делфина е както между човека и кучето.
Въпреки това ние и делфините произхождаме от един и същи вид, но преди 10 млн. години делфините, които са били сухоземни, са се върнали във водата, защото за тях е била по-благоприятна. Там те нямат врагове, живеят свободно и единственият им проблем за решаване е бил комуникацията, която те са успели да развият до съвършенство.

Как протича комуникацията между делфините?
Дълги години учени са работили върху това, да разберат езика на делфините. В последно време, с развитието на компютрите и технологиите се оказва, че те практически нямат нужда от език, защото предават цветни и триизмерни образи. Това означава, че те са вързани директно, към техен собствен интернет или телевизия, ако можем така да го наречем. Затова мозъкът им е толкова добре развит. Те използват около 90% от мозъка си. И докато човекът е тръгнал по трудния път на еволюцията – да променя средата около себе си, то делфините живеят в хармония с техния свят.

Какво от знанията си за делфините сме успели да приложим в нашия живот?
Ние сме заимствали много неща от делфините. Например тъй наречения ехолот, който се използва от подводниците и рибарските кораби. Другото тайно оръжие на делфините, което изследваме и което вълнува учените по цял свят, е тяхната кожа, която им позволява да развиват голяма скорост във водата. При човека кожата не се управлява от мозъка, докато делфините умеят да контролират дори тази част от тялото си, благодарение на което развиват около 42 км/ч във водата.

Разкажете ни за делфините от българския Делфинариум?
Тук отглеждаме с 5 делфина, три мъжки и два женски, като има място за още два. До 2-3 години очакваме да се роди ново делфинче, но, разбира се, всичко зависи от майката природа. И от благоразположението на майката Доли и таткото Кимбо. Децата им са Йоана и Бимбо – момиче и момче и леля им Попи. Тя много помага на Доли при нейните раждания, както и при възпитанието на делфинчетата. Когато Доли участва в програмата, Попи се занимава с малките.

Как ще процедирате, когато малките делфинчета пораснат? Каква е практиката?
Участваме в програма за обмен на делфини, която ни помага да решаваме общите си проблеми в сферата на кръстоските на делфини. Това е бъдещето. Комуникираме и си съдействаме с делфинариуми в цяла Европа. Целта е да спре залавянето на делфини от природата. Черноморските делфини са защитен вид и има забрана за тяхното използване в делфинариуми, тък като в миналото са били масово избивани за храна. Те са малко по-малки от делфините от Карибския басейн, но иначе няма почти никаква разлика между тях. Дори преди години в делфинариума в Констанца, Румъния, са използвали черноморски делфини в програмата си.

Какво ново ще можем да видим при вас следващото лято?
Най-новата ни атракция се нарича “Общуване с делфини”. Наричаме го общуване, а не плуване с делфини, защото те са специални същества и контактът с тях е цялостен и пълноценен. Интересът е огромен и хората се записват с месеци напред. Пускаме не повече от 5-6 човека, два пъти на ден, защото е опасно за делфините да контактуват с прекалено много хора. Те боледуват от почти същите болести, които има и при човека, затова лесно могат да се заразят. Идеите ни са да построим нов басейн, в който да могат да влизат и деца. От години се борим с общината да ни отпусне съседния терен до делфинариума, имаме и разрешително за строеж, но те все отлагат с оправдания за криза.

Кажете няколко заключителни думи за нашите читатели.
Надявам се хората в България да станат малко по-отговорни към заобикалящата ни среда и да спрат с лошите практики по нашето Черноморие. Стрелянето по делфини за забавление е нещо, което говори много лошо за нас, като хора. Както знаете, в цялата история на човечеството няма нито един случай на нападение на делфин над човек, дори често пъти делфини са спасявали хора в опасност. Докато обратното се случва доста често. Затова призивът ми към всички е: Обичайте делфините, защото те обичат хората!