Субективното възприятие на времето зависи от това как оценяваме външността на човека пред нас. Ако той ни изглежда непривлекателен, времето в неговата компания минава по-бързо.

Често ни се струва, че времето лети незабелязано – или обратното, продължава непоносимо дълго. И мнозина вероятно са забелязвали, че такива възприятия са свързани с нашето емоционално състояние.

Но обикновено ние смятаме, че положителните емоции ускоряват течението на времето, а отрицателните го забавят. При това, ако говорим за ситуации, когато нашият живот се оказва под заплаха – например когато видите летяща срещу вас кола, то времето се забавя, макар че е трудно такова преживяване да се нарече положително.

С това, че екстремните преживявания забавят времето, е трудно да се спори, но с обикновените негативни емоции не всичко е толкова просто. Рут Огдън от Ливърпулския университет „Джон Мурс” (Великобритания) е открила, че съзерцанието на неприятната външност кара личното ни време да тече по-бързо.

В хода на експеримент млади жени на възраст от 18 до 25 години трябвало да оценят времето, през което им показвали снимки на хора с привлекателна, непривлекателна и неутрална външност. Лицата на снимките били женски, а на екрана оставяли различни промеждутъци от време.

Както е посочено в сп. Cognition & Emotion, най-точно участниците в експеримента оценявали времето за привлекателните и неутралните лица. Ако външността била непривлекателна, доброволците отгатвали времето не така точно и забележително го занижавали. Тоест съзерцанието на отблъскваща физиономия по субективни оценки продължавало по-малко, отколкото било в действителност.

Обяснението може да е в това колко внимание се отделя при съзерцаването на приятна и неприятна външност. Неприятното лице може да се възприема с известна трудност и постоянно да се опитваш да се разсееш, поради което ти се струва, че не си гледал дълго това лице. Симпатичната външност, напротив – привлича вниманието, така че тук обективното и субективното време приблизително съвпадат.

Друг е въпросът, защо привлекателната външност предизвиква такъв ефект. Да не забравяме, че в изследването жените гледали жени и да речем в случай на междуполово разглеждане такъв ефект би могъл по-лесно да се обясни.

Възможно е, гледайки приятното лице, да разчитаме да извлечем някакви социални изгоди от общуването с неговия носител, независимо от взаимната ни полова принадлежност, затова изразходваме толкова много внимание за него.

Може би в мозъка ни дори има специални структури за анализ и разглеждане на привлекателни лица, но това, както се казва, е предмет на други изследвания.