Древните египтяни са мумифицирали не само останки на хора и домашни любимци, но и изкусно приготвено месо, за да не умира духът от глад в задгробния свят.
И така, тялото е мумифицирано. Майстори са отстранили вътрешните органи, обработили са тялото със смес от масла и балсами и внимателно са го омотали в бинтове. Не са пожалени средства за украсяване на гробницата и са оставени богати приношения. Мумифициран е и домашният любимец, за да не се чувства самотен човекът в задгробния живот. Остава последният въпрос – с какво ще се храни той в остатъка от вечността?
Някои египтяни са смятали, че без месо не може да мине. В гробницата на Тутанкамон например археолозите са открили 48 дървени кутии с парчета говеждо и птиче месо. Но за разлика от плодовете и зърната, които са способни да издържат сравнително дълго, месото изисква специална обработка. Само няколко часа от страшната жега в египетската пустиня и дори призрак няма да го яде. Какво да се прави? Да се мумифицира!
Ричард Евършед от Бристолския университет (Великобритания) и колегите му хвърлят нова светлина на процеса по балсамиране на така наречените месни мумии. Първоначално изследователите изучавали човешки мумии, след това – мумии на животни, и накрая стигнали и до тази категория, която доскоро тънеше в сянка.
В търсене на химичните вещества, прилагани в мумифицирането на месо, учените се възползвали от масспектроскопия. Предмет на анализ станали образци от превързочен материал от Британския музей и от този в Кайро.
Някои от екземплярите били мумифицирани много просто. Печено телешко, поставено в гробница около 1070–945 г. пр.н.е., и краче на коза, станала жертва около 1290 г. пр.н.е., можели да се похвалят само с един консервант – животинска мазнина, с която бил намазан бинтът.
Телешки ребра от по-ранен гроб разказали малко по-различна история. Те били открити в гробница на некръвни роднини на фараона Аменхотеп III, погребани някъде през 1386–1349 г. пр.н.е. в Долината на царете. Ребрата били обработени с растителни смоли, принадлежащи към рода Pistacia.
Тези смоли били много скъпи, те се доставяли от други области на Средиземноморието и се използвали от знатните хора като благовония, лакове и вкусови добавки. Понякога се прилагали и при мумифициране на човешки останки. Но най-ранният от известните на науката случаи за използване на тези смоли в балсамирането на хора е регистриран 600 години по-късно, затова Евършед и колегите му са внимателни в изводите си.
По-скоро в телешките ребра смолата е прилагана като подправка, а не като консервант, но египетските мумии не са изучени толкова добре, че да се смята това за окончателен извод.
Химикът Стивън Бъкли от Йоркския университет (Великобритания) се придържа към същото мнение. Той смята, че проведената от колегите му работа е безспорно крачка напред, но много малка. Много е сложно на този етап да се реши доколко разпространен е бил откритият метод за мумификация.
Материалът не е достатъчен и да се разбере как се е променял подходът към балсамирането. Например Бъкли разполага с данни, че по време на Аменхотеп III фъстъчените смоли активно са прилагани за мумифициране на хора, но те още не са публикувани и Евършед не би могъл да знае за тях.
Така или иначе, тази съставка явно е изгубила схватката с времето. „Мумиите миришат отвратително”, признава Евършед. Очевидно древните египтяни са си представяли вечността по-кратка, отколкото се оказала тя в действителност.
