Когато по време на сън информацията преминава от краткосрочната в дългосрочната памет, тя се избавя от емоционалния контекст, съпровождал я в момента на запомнянето, и тези данни няма да зависят от това какви чувства изпитваме.

Както е известно, сънят помага на паметта да се превърне от краткосрочна в дългосрочна. Този процес се нарича консолидация на паметта и влиянието на съня върху него се изследва интензивно. Но още сега може да се каже, че съветът да се поспи преди изпит, за да „улегне” информацията в главата, далеч не е безпочвено суеверие.

Превръщането на краткосрочната памет в дългосрочна не е единствената операция, която сънят произвежда над записаната в мозъка информация. Оказва се, сънят още избавя спомените от емоционалния контекст.

Това са установили изследователи от Брюкселския свободен университет (Белгия), които направили следния опит: дали на човек да послуша дадена музика и го питали за какво си мислел той междувременно – за нещо тъжно или нещо хубаво. След това доброволецът изучавал списък от словесни двойки, обединяващи думи, които по никакъв начин не били свързани.

Едната част от доброволците след това отивали да спят, а другите оставали за известно време да бодърстват. След два дни всички доброволци се връщали в лабораторията, където с музика предизвиквали същите емоции, както и преди, и ги карали да си спомнят думите, които чели първия път.

Смята се, че емоциите облекчават работата на паметта: ако е необходимо да се спомни нещо, следва да се влезе в същото емоционално състояние, в което човек е бил, когато въпросното нещо се е случило. Ако в момента на спомнянето са те обзели емоции, противоположни на изпитаните тогава, това ще затрудни работата на паметта.

Както пишат изследователите в сп. Cortex, тази теория работела – но само за тези, които не спали на първия етап от опита. Такива хора наистина по-добре си спомняли прочетените думи, ако ги съпровождала същата емоция. Ако човек се е наспал, то връзката между преживяната емоция и записаната информация изчезвала.

Изследователите смятат, че такова лишаване на спомените от емоционален контекст всъщност е част от същата консолидация на паметта, която става по време на сън. Сънят, превеждайки информацията от краткосрочната памет в дългосрочната, я прави по-сигурна, по-независима от външни фактори от рода на неподходящи емоции в момент, когато тази информация може да ни послужи.

В бъдеще учените възнамеряват да изяснят в коя фаза на съня се случва „очистването от емоциите” и случва ли се същото с други външни признаци – като например миризми или вид на местности, – които също може да влияят на ефективността на паметта.