Когато Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се върнали от Луната, в багажа им имало над 20 килограма лунна пръст и камъни, които били опаковани в алуминиев уплътнен контейнер.

Благодарение на това вътре се поддържало ниско налягане – като на лунната повърхност. Но когато контейнерът попаднал в ръцете на учените в космическия център „Хюстън”, те открили, че уплътненията били разрушени от лунния прах.

Лунният прах е като познатия ни прах, който е навсякъде, но той реже не по-зле от стъкло. Образува се при падане на метеорити на лунната повърхност. Те разтопяват и смазват скалните породи и почвата, които съдържат кварц и желязо. А тъй като на Луната няма вятър и вода, за да заоблят режещите краища, дребните парченца са много остри и назъбени. И полепват почти към всичко.

„Агресивната природа на лунния прах е по-сериозен проблем за инженерите и за здравето на колонизаторите, отколкото радиацията”, пише през 1996 година в книгата си „Завръщане на Луната” (Return to the Moon) астронавтът от екипажа на „Аполо 17” Харисън (Джак) Шмит.

Този прах замърсявал скафандрите и свалял подметките на лунните обувки. За шест полета на „Аполо” не успели да запазят ниското налягане в нито един от контейнерите с лунните проби. Прахът прониквал с астронавтите и вътре в космическите кораби. Според Шмит той миришел на барут и от него трудно се дишало. Никой не знае какво въздействие имат тези микроскопични частици върху дробовете на човека.

Прахът не просто покрива повърхността на Луната, той се повдига почти на стокилометрова височина над нея и става част от нейната екзосфера, където частиците са прикрепени към Луната от силата на притегляне, но са разположени толкова нарядко, че почти никога не се сблъскват.

През 60-те години сондите Surveyor са заснели светещ облак, който по време на изгрева на Слънцето плувал над лунната повърхност. По-късно астронавтът от „Аполо 17” Джийн Сърнан, прелитайки около Луната, е фиксирал аналогично явление в областта на рязката граница, където лунният ден се среща с нощта, и го нарекъл „Терминатор”.

Сърнан направил няколко скици, в които нахвърлял как се променя праховият ландшафт. Отначало потоците се повдигнали от повърхността и останали да висят, а след това образувалият се облак станал по-ясен, когато корабът се приближил към зоната на дневната светлина. А тъй като нямало вятър за формирането на облака, неговият произход остава загадка. Има предположение, че такива облаци се състоят от прах, но никой не знае как се формират те и защо.

Възможно е на границата на деня и нощта да се образува електрично поле, когато слънчевата светлина се среща със сянката. То може да повдигне частиците прах нагоре. Физикът от Колорадския университет в Боулдър Михали Хорани е демонстрирал, че лунният прах наистина може да реагира на такива електрични полета. Но той подозира, че въпросният механизъм не е достатъчно мощен, за да задържи тайнствените светещи облаци в пространството.

Данните от новата космическа мисия са способни да помогнат на учените в търсенето на по-достоверно обяснение. Изминали са десетилетия, откакто американските астронавти и луноходите са изследвали естествения земен спътник, но лунният прах и до днес буди интерес, тъй като вече е обявено за подготовката на пилотирани и безпилотни полети на Луната в рамките едновременно на няколко международни и частни космически програми.

През септември НАСА пусна малката сонда LADEE (за изследване на лунната атмосфера и прах), която няколко месеца ще анализира праха и молекулите, заобикалящи единствения естествен спътник на Земята.

Тази сонда е с размерите на малък автомобил и е „затворена” в опаковка от слънчеви батерии. На кораба има прахомер и два химични анализатора за идентификация на молекулите на такива вещества като хелий и натрий.

От задната страна на сондата е монтирано комуникационно устройство, предаващо на Земята с лазерен лъч данни например за количеството големи и малки частици, тяхното местоположение и т.н. Наскоро това устройство постави рекорд по скорост на връзка между Земята и Луната, предавайки данни на разстояние почти 400 000 км със скорост 622 мегабита в секунда.

Времето за този полет на стойност 280 млн. долара е избрано доста сполучливо, тъй като уредите на LADEE получават почти от нищо не изкривена картина на плътността на праха и химичния състав на Луната.

Когато мисията на LADEE приключи след няколко месеца, сондата ще стане част от космическия материал, който ежедневно пада на Луната. Тя ще създаде свой собствен облак лунен прах, предавайки на Земята последните данни.