Поводите за страхове около нас са много и макар че реагираме на тях еднакво, това не значи, че мозъкът не отличава един страх от друг.

За различните заплахи той си има различни невронни мрежи, които се включват в отговор на строго определен плашещ стимул.

Ние можем да изпитваме страх по най-различни поводи, но самото това чувство няма да сбъркаме с никое друго. И е логично да предположим: от каквото и да се изплашим – от неизвестността, от тъмнината, болката или собственото началство, което обича да ни тормози – в мозъка ни ще сработват едни и същи невронни мрежи, отговарящи за тази неприятна емоция.

Оказва се, че това не е съвсем вярно. Изследователи от Европейската молекулярно-биологична лаборатория открили, че при различните страхове „работят” различни неврони.

Корнелиус Грос и колегите му от Римския университет „Ла Спиенца” (Италия) и Хайделбергския университет направили опит с мишки, при който плашели животните по три различни начина: с друга мишка – по-агресивна и силна, с плъх, който нямал нищо против да хапне някоя мишка, и със слаб ток, пускан по пода на клетката. В трите случая животните реагирали еднакво – замирали на място или се опитвали да избягат.

Но както пишат авторите в Nature Neuroscience, в мозъка на гризачите действали различни групи клетки. Ако например животното се окажело пред агресивно настроената мишка или пред плъха, при него сработвали две различни области на вентромедиалния хипоталамус: страхът пред мишката включвал долната и страничните области от тази част на хипоталамуса, а ужасът пред плъха – върха и центъра.

Това, че различни групи неврони отговарят за различни страхове, се потвърдило при блокирането на нервните клетки – ако при мишките се блокирали невроните, отговарящи за страха пред хищника, тоест пред плъха, гризачите преставали да се плашат от него, но продължавали да се страхуват от агресивния „колега”.

Засега не е известно колко далеч отива такава специализация на невронните мрежи по видове страхове. Страхът пред агресивно настроения конкурент и страхът пред хищника са доста древни реакции, без които не минава почти никое живо същество с повече или по-малко развита нервна система. И както твърдят изследователите, подобни нервни мрежи те са открили и при морски червеи.

Дали човешкият мозък отделя специални неврони пред нашите човешки страхове, не е известно, но учените се надяват, че, управлявайки поне основните „страшни” невронни мрежи, могат да облекчат живота на тези, които страдат от паническа атака, фобии и т.н.