Продължителните изтезания променят нормалното възприятие за болка на човека. До този извод са стигнали израелски учени, изучавайки реакцията на бивши военнопленници.
Подлаганите на мъчения хора продължават да страдат от „дисфункционално възприятие на болката”.
Изследователите са открили, че бившите войници не са способни да се възстановят от краткотрайните болкови усещания толкова бързо, както хората, които никога не са подлагани на изтезания. Те също така чувстват болката по-остро, ако тя се повтори.
Учените изучавали дълготрайните последствия от издевателствата, като наблюдавали 60 бивши израелски войници, попаднали в плен преди повече от 40 години. Взелите участие в изследването ветерани били пленени от араби по време на Войната от Йом Кипур (1973 г.) в Египет и Сирия и подлагани на зверски изтезания. Като контролна група се включили 44-ма техни роднини, също преминали военна школа, но неподлагани на зверства.
Преди 40 години доброволците прекарали в самота в тесни мръсни помещения няколко седмици или месеци, понякога с белезници и вързани очи. Те търпели жестоки побои, изгаряния, мъчения с ток или глад, а вместо лечение раните им получавали допълнителни раздразнения.
Изследванията на Рут Дефрин, професор от медицинския факултет на Телавивския университет, показали, че бившите военнопленници продължават да страдат от дисфункция на възприятието и регулирането на болката – вероятно в резултат на лоша рехабилитация преди няколко десетилетия.
„Болковата система на човешкото тяло е способна да потиска или възбужда болката – това са двете страни на медала – разказва проф. Дефрин. – Обикновено се наблюдава едното, но при израелските военнопленници, изглежда, преживените мъчения са предизвикали дисфункция в двете посоки. Нашите резултати подчертават, че увреждането на тъканите може да повлече след себе си дълготрайни системни ефекти и те трябва да се лекуват незабавно.”
Всички участници в изследването (включително контролната група) били подложени на серия психофизически болкови тестове върху неувредени участъци от тялото. След тестовете доброволците преминали психологически тестове.
Резултатите показали, че бившите военнопленници реагират на болката различно от роднините си. При тях в по-малка степен се проявявало конкурентно инхибиране на болката (едно болково усещане понижава субективната важност на друго). Но заедно с това се оказало, че еднаквите повтарящи се процедури умножават болковите им усещания.
Изследователите стигнали до извода, че телата на жертвите на мъчения продължават неадекватно да оценяват изпитваната болка. Засега не е съвсем ясно свързана ли е подобна дисфункция непосредствено с преживяното по време на експеримента, или с хронични болкови усещания, предизвикани от миналия опит. Но страдащите от различни хронични болки доброволци (които не били подлагани на мъчения) показали доста по-слабо изразено нарушаване на възприятието.
Анализът на данните, получени в резултат на изследването, също позволил на учените да предположат, че дори нефизическите изтезания подпомагат по-нататъшните хронични болкови усещания при бившите военнопленници.
Сред подобни форми са потисничество и унижение – забрана за ползване на тоалетната, заплахи, деморализираща информация за близките на затворниците, имитиране на екзекуции. На по-късни етапи от плена голяма част от затворниците били затворени в обща камера, където социалната изолация се заменила с пренаселване и пълна загуба на индивидуалност.
„Предварителният анализ на данните сочи, че психическите мъчения също влияят на физиологичните болкови системи”, смята Дефрин.
Независимо от очевидната антихуманност и забраната на мъченията в международното право подобни методи и до днес се прилагат дори в затвори на цивилизовани страни.
