За да ускори усвояването на Космоса от човека, този предприемчив американец се е обърнал към правителството на САЩ с предложението: „Да вземем да дадем на частните компании права да разработват руда на Луната, а?”

През изминалата седмица Федералното управление на гражданската авиация на САЩ буквално било сразено от това изявление на шефа на компанията Bigelow Aerospace, която ни е известна с експеримента по надуваемия модул на МКС, планиран от НАСА за 2015 година.

Докато обърканите американски чиновници мислят как по-меко да обяснят, че не всичко влиза в техните пълномощия, нека се опитаме да разберем как изобщо може да е възникнало толкова странно предложение, предлага National Geographic.

Робърт Бигелоу е фигура, добре известна с активното прокарване на идеята, че и в Открития космос, и при колонизирането на планети най-добрите съоръжения ще бъдат надуваемите. Какво го е накарало да мигрира в такава област като утвърждаването на частна собственост на Луната? Според предприемача най-ефективният начин, по който американското правителство може да подтикне развитието на частния сектор в Космоса, е именно раздаването на собственост извън пределите на Земята.
„Дойде време сериозно да се заемем с правата върху лунната собственост. В крайна сметка постоянните лунни бази ще бъдат приковани към постоянни частни мощности – заявил този господин. – Без права за собственост няма да има никакво оправдание за инвестициите и риска за живота на участващите в този процес.”

На пръв поглед всичко това е някак странно. Днес полетите в Космоса са толкова скъпи, че нито пилотиран полет на Луната, нито по-постоянни бази там изглеждат като нещо реално.

Всеки, който внимателно следи дейността на космическите агенции в последните десетилетия и поне отчасти знае икономическите възможности в съответните им страни, ще се съгласи с тази мисъл – не можем да летим на Луната, ако един такъв полет е равен на годишния БВП на страна със средно ниво на развитие, наброяваща няколко милиона жители. Затова впрочем и не летим, а пилотирана мисия към Марс в този контекст изглежда безумна.

Но всичко това е само на пръв поглед. Неведнъж и не два пъти специалистите са отбелязвали, че днешният път на развитие на космонавтиката в частта на носители не е стигнал далеч от Фау 2, гениалното творение, чиято икономическа безсмисленост е била очевидна още при създаването му.

Анализът на стойността на изпращането на всяка наша мисия в Космоса показва, че всеки наистина многоцелеви кораб ще подбие цената на космическите полети няколко пъти. В случая с предвиждания от Елън Мъск преход на метаново ракетно гориво (или аналогично) стойността ще падне в пъти. Разбира се, така или иначе полетът ще бъде скъп, но ето че пилотираният полет към Марс не изглежда толкова безнадежден.

Засега всичко това са само планове, за които на Мъск банално не му достигат пари. Но Бигелоу в известен смисъл е прав: акции за условен панамски канал няма смисъл да се купуват ден преди откриването му. Ако възнамерявате да се сдобиете със собственост на Луната, то е добре да направите това, преди средствата за евтини полети дотам да бъдат създадени и тамошната недвижимост изведнъж да заинтересува всички.
Но има едно „но”. Има международни споразумения, които принципно изключват такова развитие на събитията. Договорът за Космоса от 1967 г. пряко посочва: „Космическото пространство, включително Луната и другите небесни тела не подлежат на национално присвояване нито по пътя на провъзгласяване на суверенитет върху тях, нито по пътя на използване или окупация, нито с каквито и да е други средства.”

Адвокатите, привлечени от Бигълоу, твърдят, че член 2 нищо не казва за това могат ли „пространства и тела” да принадлежат на частни компании, макар че, от друга страна, пряко противоречи на член 6, който гласи: „Държавите участнички в Договора носят международна отговорност за националната дейност в космическото пространство, включително Луната и други небесни тела, независимо дали тя се осъществява от правителствени органи, или от неправителствени юридически лица.” Юристите на Робърт Бигълоу смятат, че нещата не са толкова лоши.

Повечето от страните по света обаче не са ратифицирали договора, така че всеки желаещ просто може да си регистрира в една от тези слънчеви страни фирма и…
Защо вместо лесния и очевиден път Бигълоу е избрал толкова труден? Не става дума за самата Луна. Дори в случай на хипотетично получаване на собственост върху целия спътник разработките върху него ще бъдат сложни – ние много зле познаваме геологията на Луната.
Но на Луната периодично падат астероиди, съдържащи сравнително чисти и често много ценни метали, включително платина и иридий. Ако съвременните планове за добиване на такива минерали на астероиди предлагат проследяване на тези тела в околоземното пространство, тяхното изместване към окололунна орбита и разработката им там, то според Бигълоу наличието на частна собственост на Луната значително ще облекчи процеса.

Необходимо е само да се намери мястото на падането на астероида, да се разположи там надувна база и да се провежда добив без всякакви полети и премествания на астероиди. Само че за това се изисква признанието от силните космически държави на правото на собственост – иначе в светлия вдругиден НАСА няма да защити американския предприемач от някоя китайска компания, регистрирана в Сомалия.

И – което е още по-важно – компания без твърди права за собственост върху обекта на разработка едва ли ще може да пусне емисия акции, а от този източник, както показва опитът, може да се получат десетки милиарди долари.

На пръв поглед планът издиша – гравитацията на астероид, намиращ се на окололунна орбита, е много слаба и от него ще бъде значително по-лесно да се изпращат иридий и платина на Земята. От друга страна, очевидно е, че Робърт Бигълоу гледа в перспектива – към времената, когато частната космонавтика все пак ще създаде многоцелеви кораби и стойността на полетите ще падне поне наполовина.

В този случай, разбира се, остава големият въпрос: кое да се смята за по-разумна схема на добив. Търсенето на „платинени” астероиди в Космоса може да се окаже по-трудно, отколкото бързо да се изследват най-многообещаващите кратери на Луната.