Страдащите от хазартна зависимост получават от парите по-голямо удовлетворение, отколкото от секса. Техните центрове на удоволствието са нечувствителни към първични дразнения от рода на храна или еротика, чието място е заето от предвкусването на паричната печалба.
Хората играят хазартни игри за развлечение или заради пари и играчите може да наброяват не един милион, но само сред 1-2% от тях страстта към играта стига до патология. Те играят, без да обръщат внимание на нищо – нито на дългове, нито на разрушена кариера и личен живот.
Неспособността да спрат дори пред лицето на негативните последствия е един от главните симптоми, по които психиатрите диагностицират клиничната хазартна зависимост. И в този случай трябва да се различава зависимият човек от обикновения любител на дългите игри – играчите на покер заседяват с картите с часове, но лесно могат да станат от масата, ако късметът се отвърне от тях.
Хазартната зависимост дълго време беше обяснявана със свръхчувствителност на някои хора към печалбата. Твърдеше се, че съответните невронни мрежи в системата за подкрепа се отличават при тях с особена твърдост и повишена активност, а също лесно реагират на дразнителя – играта и спечелените пари.
Но експериментите, призвани да проверят тази хипотеза, даваха двусмислени резултати. Това накарало Гийом Сескъс от Radboud University (Нидерландия) да намери друго обяснение. Според него при човека с хазартна зависимост е притъпена чувствителността към други съблазни, които също биха могли да подействат на центровете за удоволствие – от рода на алкохол или секс. И затова игроманът търси удоволствие в играта, тъй като нищо друго не го трогва.
Изследователите поканили за участие в експеримент 18 мъже с тежка хазартна зависимост и 20 здрави хора. Те били подложени на функционална магнитно-резонансна томография, която следяла активността на мозъка, докато човекът изпълнявал задача. Необходимо било колкото се може по-бързо да натисне копче, за да получи парична печалба или да види еротична картина. Колкото по-бърза била реакцията, толкова повече бил мотивиран човек за един или друг резултат.
Преди експеримента хората с хазартна зависимост твърдели, че парите и сексът ги привличат в еднаква степен. Според данните от сканирането на мозъка парите ги прелъстявали по-силно, а и реакцията на парите при тях била с 4% по-висока, отколкото към еротиката (учените отбелязват, че тези 4%, макар и да не са много, са статистически напълно достоверни). Областта на ивичестото тяло, която реагира на очакването за възнаграждение, се активирала при хроничните играчи в предвкусването на парите по-силно, отколкото в очакване на „ягодките”. При тези, които не страдали от хазартна зависимост, разликите били незначителни.
Учените наблюдавали също и орбитофронталната кора, която също реагира на награда. Различните й области отговарят за различни стимули – едни реагират на храна и секс, които ние получаваме непосредствено и които са пряко свързани с преживяването, други – на пари и власт, които опосредствано са свързани с преживяването – тъй като самите пари ние не ядем и властта без хранителни ресурси също не означава много.
И така, оказало се, че при игроманите областта от орбитофронталната кора, отговаряща за непосредствените стимули (храна и секс), реагирала на пари. Тоест получава се, че парите давали на такива хора усещането за първично удоволствие, заменящо в известен смисъл секса и т.н.
Ако тези данни са верни, то лечението на хората, които страдат от хазартна зависимост, може да се крие във връщането на всички „наградни стимули” по местата им, за да престанат парите да заемат чуждо място в центровете за удоволствие.
Ефективността на такъв подход ще се покаже от времето. А ето още един въпрос, който може да възникне в тази връзка: какво лежи в основата на зависимостта от игрите, в които няма очевидна парична печалба – да речем онлайн игрите?
