Никой не е виждал този „снайпер фантом” или каквото е там. Никой не е откривал това, с което той стреля. На „местопрестъпленията” са откривани само точно пробити „мишени” – стъкла, ламарини, човешки тела.

Преди „снайперистът фантом нанасяше само леки рани. Но сега може да му се припише убийство. Трагедията се разиграла в Нова Зеландия.

Следи не остават

Сутринта на 24 октомври 2013 година 22-годишният новозеландски фермер Рутгер Телфорд Хейл шофирал своето Subaru Legacy по шосе близо до град Ванака. До него седяла приятелката му, 26-годишната Ойлир.

Изведнъж нещо ударило предното стъкло и го пробило. Главата на Рутгер клюмнала, а от дупка в главата му потекла кръв. Ойлир хванала волана и спряла колата, която по чудо не отишла в канавката. Едва след това забелязала, че задното стъкло също е разбито. Предметът, на пътя на който се озовала главата на водача, изглежда, излетял отзад.

Убитият от „снайпера фантом” фермер Рутгер Телфорд Хейл.
© Mountain Scene

Раната се оказала смъртоносна. Когато дошла Бърза помощ, Рутгер вече бил мъртъв.

Резултатите от експертизата изумили изследователите. Предметът, пробил колата, не бил куршум. Не бил и лед, паднал от борда на самолет. Или метеорит. Той не е бил горещ и не е оставил никакви следи в раната или върху стъклото.

Пълната липса на микрочастици е нещо невиждано за криминалистите, но е нещо в реда на нещата за „снайпера фантом”.

Автомобилът е пробит от неидентифициран летящ предмет – НЛО. Така го нарекла полицията в Нова Зеландия. Част от предното стъкло с дупката е изрязана и е изпратена за експертиза.
© Mountain Scene

Естествено, полицията търсила загадъчното оръжие на престъплението и почистила от растителност участък 450 х 30 метра. Три дни изследвали местността, но нищо не открили. И без да се смущават, нарекли предмета, пробил главата на Рутгер, НЛО. Вестниците в Нова Зеландия писали за това цяла седмица.

От единични изстрели до кръстосан огън

Доскоро за най-тежко пострадал от тайнствения „стрелец” беше смятан шведският военен Свен Андерсон. На 12 септември 1974 г. нещо пробило бедрото му на входа на авиобазата, в която служел. Лекарите отбелязали: дълбочина на раната 5 сантиметра, входното отверстие прилича на куршумно. Изходно няма. Няма и куршум.

Дори ако по невероятно стечение на обстоятелствата куршумът е изпаднал, биха останали микрочастици, но такива не били намерени.

Детективът от Халмстад Карл-Ерик Калебе, който водел разследването за „покушението”, три години по-късно продължавал да го държи отворено. И признава, че не разбира с какво е стреляно по Свен Андерсон. Карл-Ерик дори проверявал версията за разтворими куршуми от лед. Но тя се оказала просто легенда, тъй като никой не успял да изстреля леден куршум.

В щата Вашингтон през пролетта на 1954 г. за една седмица били пробити над 1500 автомобилни стъкла. В Сиатъл само за една нощ дупки се появили в няколкостотин стъкла. В полицията изчислили, че за хулиганство от такъв мащаб са нужни поне 200 злосторници, действащи съгласувано.

Журналистът от местния вестник Роб Кабедж твърдял, че с очите си видял как в стъклата една след друга се появяват пробойни. Пак пред очите на полицаите се появила дупка в стъклото на товарен автомобил. А когато служителите на реда се приближили към патрулката, за да съобщят за инцидента по радиостанцията, и тяхното стъкло се оказало пробито. Няколко души били леко ранени.

Кметът на Сиатъл се обърнал за помощ към учените, но чул отговор, че това е „5 процента хулиганство и 95% масова истерия”.

Прицел от миналото

За да се обясни „снайпера фантом”, били издигнати редица хипотези. Една от тях приписвала дупките в предметите на заредени частици със свръхвисока енергия, които се появили в атмосферата след ядрени опити. Тази версия обаче не отчитала, че „фантомът” стрелял още от XIX век, дълго преди атомната бомба.

Най-първият случай, описан в старите вестници, датира от 2 октомври 1875 г. Някакъв си господин, разхождайки се из предградието, получил транзитна рана на ръката, с което шокирал спътниците си, които нищо подозрително не видели. Самият пострадал твърдял, че е чул свистене.

Случвало се и „снайперът фантом” да пробие ламарината на автомобил – подвиг, непосилен за частици.

Обвинението не можело да не падне върху НЛО. Такива версии, появили се в 50-те години на миналия век, и до днес са популярни, но не внасят яснота в мистерията. Те не обясняват в резултат на какво въздействие възникват механичните увреждания. Лъчи? Но тогава стъклата трябва да са разтопени, а подобно нещо няма. И що за лъчи са тези, които пробиват тялото на определена дълбочина?

Следи от изстрели на „снайпера фантом” се откриват доста отдавна.

Езотериците смятат, че „снайперът фантом” е разновидност на полтъргайст – „шумен дух”. Действително при неговите буйства понякога страдат стъклата на домовете и в тях се появяват дупки, напомнящи отвори от куршум. Но трябва ли нещо неизвестно да се обяснява с друго, не по-малко ясно.

Шведските изследователи на аномални явления приписали раняването на Андерсон на „изместване във времето”. Близо до базата имало полигон, но в деня, когато Ансерсон бил ранен, там нямало стрелби. Така че изстрелян в миналото или бъдещето куршум е долетял до портата и премествайки се във времето до 12 септември, е поразил Свен. След това е изчезнал заедно с барутния нагар и всички микрочастици, връщайки се в своето време.

Странни дупки в стъклата, дори от вътрешната страна, се намират и в Русия.

Най-екзотичната версия гласи, че ние се докосваме до един или много паралелни светове. Скоростта на движение в дргия свят е много по-висока, отколкото в нашия. Живеещите в него насекоми, временно попадайки при нас, обикновено избягват стените и големите предмети но не забелязват стъклата. При тяхната скорост последствията от удара се оказват разрушителни – по същия начин повдигнатите от ураганите пръчки пробиват дървета и пътни знаци. Когато световете се разминат, цялата материя от тях се връща обратно, а в нашата реалност остават само чисти дупки.

В стъклото на пенсионера от Брянск Алексей Ивашков дупка се появила на 8 март 2013 година. Домът му е доста високо, за да го е уцелила прашка.
Bryansktoday.ru

Разследване на очевидец

В края на миналия век в тайната на „снайпера фантом” се опитал да проникне изследователят на аномални явления Мурад Мамедов. Ето какво разказва той:

„По волята на съдбата се случи така, че по време на знаменития Петрозаводски феномен (визита на огромно светещо НЛО през 1977 г.) аз се озовах в Карелия. Нашият влак се приближаваше към Петрозаводск. В четири часа през нощта, точно когато над града увисна огнената „медуза”, аз се събудих. В ярко обагреното небе зееше някаква дупка! На следващото утро в Петрозаводск само за нощното „чудо” се говореше…

По това време бях член на Комисията по аномални явления при Географското общество. Занимавайки се с Петрозаводския феномен, ние изяснихме, че в града са открити пробити стъкла, разположени в определен ред или последователност, която ни е неизвестна. Тогава за първи път видях къща, където стъклата бяха пробити буквално по диагонали, а дупките бяха огромни, а не малки като от куршум. Тогава ние дори не си представяхме какво е това и защо е възникнало. Когато започнахме сериозно да се занимаваме с това, стана ясно, че и в Ленинград също се появяват голямо количество такива необясними отверстия.

Отначало беше решено всички дупки, които бъдат открити в Ленинград, да се нанасят на плана на града. Аз, като хидрограф, естествено, знаех, че всички карти са били специално изкривени, за да не могат шпиони или врагове да се възползват от тях. Американците тогава със своите спътници можеха да видят едва ли не броя на звездите на пагоните на нашите военни, а ние се страхувахме да правим картите нормални!

И така, нанесохме на картите всички открити дупки. Лично аз ходех из града и ги търсех. Често ми казваха, че момчетата чупят стъклата с прашки или други приспособления. Когато в списание „Техника – младежи” беше публикувана моята статия „Тайната на счупените стъкла”, започнаха да идват писма дори с чертежи на прашки, които стрелят със сачми от лагери. Ако се използва обикновена прашка, могат да се изстрелват и химикалки, и топчета. Разбира се, някои отвори наистина може да са направени от момчетата. Сблъсквали сме се и с такива случаи.

Тогава се срещнах с експерта от Ленинградския наказателно-следствен отдел, който се занимаваше с балистика. Той съвсем ясно ми каза, че никакъв куршум, дори ако се наточи с острилка, не оставя по стъклата такива дупки.

Самите ние също правехме опити, като пробивахме стъкла. В Института по силикати работеше един от членовете на нашата комисия. Той се опита сам да пробива стъкла, а след това да проведе анализ на своите пробойни и на „истинските” – има ли някаква разлика.

Дойде моментът, когато вече можех да прогнозирам къде ще има дупки. Знаех, че всички дупки в Ленинград основно са разположени от югоизточната страна на домовете. Когато ги нанесох на картата, всички траектории се събираха в една точка. Създаваше се впечатление, че някакъв обект е висял над Нева в района на Александър Невски и оттам е обстрелвал града.

Но след това на някои места започнах да намирам дупки, които бяха направени не отвън, а отвътре. Това беше шок. Нашата „чисто балистична” версия започна да издиша. Като сега си спомням – на Финландската гара в чакалнята бяха пробити стъклата на касите, при това бяха пробити отвътре. Сега са ги сменили. Обърнах се към местната полиция и казвам: „Как може да се е случило това?” Те отговарят: „Смешно ли ви е? Тук дежурството е денонощно, не може някой да е стрелял. Дори ако полицаят е задрямал, то, извинете, самият касиер не може да дреме.”

Аз казвам: „Обърнете внимание, отверстията са нанесени отвътре на касата, а не отвън.” Погледнаха и наистина – входното отверстие беше отвътре. Когато излязохме на перона, им показах фасадата на гарата. Цялата горна част, огромният стъклен купол, беше направена на решето. Дори се чудя как тези стъкла не бяха се изсипали. Всички полицаи се хванаха за главата и ахнаха…

Известни са случаи, когато кълбовидна мълния е прониквала през тесни цепнатини или е пробивала дупки в стъклата. Но не трябва ли да са били много кълбовидните мълнии за една гара? Тези стъкла, и не само на Финландската гара, отдавна вече ги няма. А аномалните явления винаги ни се изплъзват…”

Оттогава е минало време. Нищо не се е променило. Тайната на „снайпера фантом” така и не е разкрита.