То копнее да бъде в безопасност, да му е удобно, да бъде стимулирано. Но най-много от всичко иска да бъде оценено.

Това е най-дълбоката му потребност – по-голяма от тази за любов. То жадува за одобрение и може да стигне далеч извън себе си, за да го получи.

Ако не се чувства оценено в работата или в отношенията с околните, скоро ще започне да търси нова работа или ще влезе в нови взаимоотношения, където ще потърси повече одобрение.

Ние сами можем да му дадем това, за което силно копнее, но често си мислим, че одобрението е нещо, което идва от другите, т.е. отвън. Небрежни сме и не оценяваме егото си – често, защото така ни е било казано или са ни накарали да повярваме, че то е част от по-ниската ни природа, че трябва да го потискаме и преодолеем.

На другия край на спектъра можем да дадем воля на ласкателствата към егото, карайки го да се чувства важно и по-добро от другите или пък отчаяно да търси чуждото одобрение и признателност, склонно да пренебрегва собствените си стандарти, за да го получи.

Вярваме, че в основата на нашето нещастие и страдание е липсата на признание, съчетано с липса на лидерство на егото.

Първо – нека си изясним някои определения

Его е вроденият интелект на физическото тяло. Тази подсъзнателна част от нас, действаща като автопилот. Когато попаднете на материали за подсъзнанието, заместете го с егото и информацията ще е същата.

В известна степен егото е поело негативно значение. Но то е част от нас, която функционира самостоятелно – без необходимостта от съзнателен контрол. Това е царството на автоматично-обичайното.

Духовното е онази вечна и безсмъртна част от нас, която може да бъде най-голямата ни сила. Тя не зависи от външните обстоятелства или хора наоколо. Тя се поражда в нас и се развива непрекъснато, правейки ни по-добри, по-смирени, по-благодарни и не на последно място – по-щастливи.

Егото има много нужди – след като физическата безопасност и сигурност на тялото се срещнат, нуждите обхващат чувството да бъдеш част от група или общност, а след това увеличаване на собствената сила, влиянието върху другите и дори върху околната среда.

Пирамидата на Маслоу може би е най-доброто резюме на това как действа егото. Най-дълбоката и най-неудовлетворена нужда е тази да бъдем оценени. Както казах по-горе, тя е по-голяма и от потребността да бъдем обичани.

Например, ако попитате разведени жени дали бившите им съпрузи са ги обичали – може би повечето от тях ще ви кажат: „Да, знаех, че ме обича, но не и че ме оценява достатъчно.”

Имам добър приятел, чиято съпруга го напусна и когато споделих с него теорията за оценяването, той каза следното: „Точно това спомена тя на сесиите покрай развода! Знаела, че я обичам, само че не усеща дали я оценявам.”

Духът от своя страна не се нуждае от оценяване, любов, приемане или утвърждаване. Той няма нужда от нищо, защото притежава всички тези неща. Егото обаче има необходимост да ги получи и копнее за тях.

В крайна сметка то може само да получи любовта и одобрението, което търси от духа, а той ги притежава в изобилие. Но егото търси любовта в най-неподходящите места, най-вече в останалите – първо родителите, след това приятелите, съпрузите, децата, а след това със света като цяло.

Това външно търсене на егото се получава, когато сме склонни да търсим удовлетворение навсякъде другаде, но не и в себе си. Защото тази нужда е ненаситна, когато се опитваме да я удовлетворим отвън. Може да се утоли само ако идва от душата.

Дори когато егото получава любов и оценяване от родители, приятели, деца, колеги, съпрузи или от света като цяло, то това е само временно удовлетворяване и лесно може да се загуби. Като човек, който е жаден и спи в същото време, но сънува, че пие нещо, но след като се събуди продължава да усеща жажда. Получава се непрестанно търсене и недостигане на съкровената истина – ако егото не се направлява, ще продължи да търси любов, одобрение и признателност извън себе си.

Сега нека насочим вниманието си към основното схващане, че егото обича да се прикача към нещо друго. А вие кажете дали ви се струва познато това: „Моите (приятели, родители, съпруг/а, шеф) не ме разбират наистина, нито ме оценяват.” И затова търсенето продължава. Ето я и истината – никой друг освен собствената ви душа не може да ви оцени и разбере.

В днешно време има много щастливи бракове, в които съпрузите се обичат и оценяват един друг и знаят, че това е едно от основните неща, които ги сплотява.

Но проблемът е, че много хора не го осъзнават, защото за момента получават оценяване и любов от външната среда. Не се стремят да ги потърсят в себе си, в единствения неизчерпаем и постоянен източник – своята душевност. И когато проблемите в живота се заредят, любовта и признателността, получени от някой друг, може да поизбледнеят и да си ги потърсим на друго място.

Е, как тогава да спрем безкрайното търсене и неоткриване на истината? Веднъж да осъзнаете какво се случва, можете да подхранвате нуждите на егото си и в същото време да му дадете лидерството, за което копнее.  

Харесва ми да гледам на егото като на дете – много интелигентно, но все пак дете. А от какво се нуждае то?

1. Безопасност и сигурност;

2. Любов и признателност;

3. Помощ, водене и поставяне на граници.

Егото не е по-различно. Всъщност това е причината детето да има такива нужди – и то не спира да се нуждае от тях, защото така е свикнало.

Но ето какво имам за вас. Опитайте се да обърнете внимание на малките невероятни неща, които прави за вас егото ви. Като начало то напълно поддържа сложните процеси за нормалното функциониране на тялото в добро здраве, когато не се чувствате съвсем добре.

Така че, когато се събудя сутрин, аз (духът ми) си казвам (на егото) нещо от сорта на: „Благодаря ти за чудесния нощен сън – аз се наспах, а ти цяла вечер работи за смилане на храната, прочистване на организма от токсини, погрижи се за циркулацията на въздуха и кръвта, помогна ми да се възстановя и да се заредя с нова енергия. Какво щях да правя без теб? Благодаря ти отново, наистина оценявам всичко, което правиш за мен!”

Докато преминавате през забързаното ежедневие, благодарете и оценете всичко онова, което егото ви върши за вас. Когато се храните, например, си мислете: „Благодаря ти, че знаеш как да преработиш храната в това, от което се нуждае организмът ми!”  

Когато усетите, че егото търси одобрение и любов извън вас (не забравяйте, че то действа като автоматична обичайна реакция), нежно му покажете, че търси там, където няма да ги открие. Например когато съпругът/съпругата ви каже нещо раздразнително, егоистично или грубо, вместо да се оставите на автоматичната реакция („Тук не намирам любов и оценяване, значи ще ги търся другаде”), си кажете нещо такова: „Уппс, отново търсиш там, където няма да намериш.”

Това е егото, което действа на автопилот и реагира на стресовата ситуация. Освен това вече имаш истинска сделка със своя дух. То няма да просъществува, ако не повярваш в него и не му дадеш живот. Остави духа да сподели с егото любовта и оценяването, за които то копнее, докато успеят да намерят своя собствен извор.”

Надявам се тези утвърждения да ви помогнат така, както ми подействаха на мен. Нямам претенциите на голям разбирач, но не искам егото ми да търси удовлетворяване на потребностите си отвън. Вече съм по-наясно със случващото се и мога да анализирам действията си и ситуациите далеч по-добре от преди, когато реагирах на автопилот.

Оставям ви на страниците на Jenite.bg, за да продължим разсъжденията по темата, и ви желая успех по пътя!