Да станеш пушач, не е по-лесно, отколкото да откажеш цигарите, и в резултат човек може да се докара дотам, че да „пафка” повече от кутия на ден, като в същото време искрено си мечтае да се отърве от убийствения навик.

А той е такъв: едва ли е необходимо да ви убеждаваме в реалността на връзката между пушенето и например рака на белите дробове или проблемите със сърцето и съдовете. Но дори твърдата сила на волята невинаги ни спасява – влечението към никотина се оказва по-силно и от волята, и от страха пред смъртта, и от желанието да спестим пари.

Изобщо, пушенето е само една от разновидностите на адикциите, които нямат чет – сред тях са и „старите добри” зависимости от наркотичните вещества, има хранителни, при които човек изпитва особено пристрастие към някоя определена храна или изобщо към поглъщането на храна. Има и екзотични примери от рода на пристрастия към игри, шопинг и дори сексуални страсти (колкото до последните, единодушие сред специалистите все още няма).

Опитвайки се да разгадаят механизма на възникване на пристрастяването, невробиолозите се ровят в мозъка – както в пряк, така и в преносен смисъл. Смята се, че тук е задействана система за подкрепа – комплекс от нервни центрове, отговарящи за чувството на удоволствие, емоции, мотивация на поведението и т.н.

Тази система контактува с висшите нервни центрове, благодарение на което всички сложни планове, изчисления, схеми на поведение (глас на разума, с други думи) отстъпват място на зависимостта, която гарантира бързо удоволствие „тук и сега”.

Ясно е, че учените не просто така се интересуват от механизма на развитие на зависимостите – колкото повече разберем за тях, толкова по-ясно ще стане как можем да се избавим от тях. При това е очевидно, че най-разпространената зависимост е никотиновата.

Човек трудно се избавя от нея, затова често се опитва да я ограничи поне наполовина – с никотинови лепенки или електронни цигари, снабдяващи мозъка с никотин, но незамърсяващи организма с канцерогенните съставки, които присъстват в обикновения тютюн. Може обаче да се окаже и така, че победата над пушенето всъщност е по-близо, отколкото предполагаме.

Експериментите на Авраам Занген и колегите му от университета „Бен Гурион” (Израел) са показали, че дори закоравелите пушачи може едва ли не напълно да се отучат от този навик чрез стимулиране на определени зони от главния мозък с магнитно поле.

Методът, за който става дума, се нарича транскарниална магнитна стимулация и същността му е в това, че активността на невроните може да се управлява с насочено магнитно поле, без никаква хирургична намеса. Технологията продължава да се изучава и постепенно набира популярност в невробиологията. Тя вече е доказала, че с помощта на такава магнитна стимулация може да се подобри паметта.

В експеримента на израелските учени са участвали 115 души на възраст от 20 до 70 години, пушещи не по-малко от 20 цигари на ден. Всички те били опитали различни начини за избавяне от своята тютюнева страст, като се започне от никотинови дъвки и се завърши със специални лекарства и психотерапия. Задължително условие за доброволците било всеки да е опитал поне два метода за борба със своята зависимост.

Пушачите били разделени на три групи – едни получили високочестотна стимулация, вторите – нискочестотна, третите си мислили, че също им стимулират мозъка, но това била плацебо имитация.

Опитът продължил три седмици и през първите две сеансите по стимулация се провеждали всеки ден. Преди всеки сеанс пушачите виждали запалена цигара и имали възможност да усетят тютюневия дим, което изостряло нуждата им от никотин.

Въздействието на магнитното поле било насочено към префронталния кортекс и островната част на кората, намираща се на границата на челния и слепоочния дял. Последствията били наблюдавани в продължение на половин година след приключване на курса по стимулация.

Авторите на изследването не крият, че и в случая с плацебото, и при нискочестотната стимулация също се наблюдавал положителен ефект – доброволците започнали да пушат средно не 26, а 20 цигари на ден. Но нямало място за сравнение с това, което се получило при високочестотната стимулация – 44% изобщо престанали да пушат след триседмичния курс, а 36% така и не посегнали отново към цигара в продължение на половин година.

Известно е, че магнитната стимулация възбужда в мозъка инхибиторните неврони, които управляват силата на сигнала в другите нервни клетки – може да се предположи, че в такъв случай активираните инхибиторни неврони са потиснали „никотиновите” сигнали на своите „колеги”.

Изследователите опитали да проверят доколко честни са такива бивши пушачи с помощта на биохимични тестове, но те показали същото – в урината на отказалите пушенето нямало продукти от обмена на никотин.

Статистиката на изследването не е голяма – в него са участвали малко повече от сто души, затова едва ли щеше да има смисъл сега да говорим за него, ако не бяха впечатляващите резултати (напомняме, че в експеримента са участвали хора с наистина тежка форма на зависимост към пушенето, а не просто такива, които от време на време припалват).

Благодарение на тези резултати учените планират по-мащабно изследване за проверка на получените данни, което ще започне следващата година с подкрепата на 15 научно-медицински центъра от цял свят. Основните цели ще бъдат две – първо, както вече беше казано, да се потвърди краткосрочната ефективност от процедурата по магнитна стимулация за избавяне от никотиновата зависимост, и второ – проверка за какъв срок е валиден ефектът и ако той наистина е краткотраен, то как може да бъде продължен и какво е необходимо да се направи за това.

Процедурата по стимулация е доста проста и напълно достъпна за най-различни медицински центрове. Ако всички изпитания преминат успешно, е възможно светът да отпразнува победа над никотиновата зависимост.

Впрочем има изследователи, които се съмняват, че този метод ще стане панацея. Един от тях е Петер Айхамер от Регенсбургския университет, който смята, че магнитната стимулация ще трябва да се съчетае например с психотерапевтични лечебни техники и само в тази комбинация ще може да се постигне наистина продължителен ефект.