Макар че медицината и технологиите днес се смятат да достатъчно напреднали, все още малко се знае за това, какво точно усещат жените в момента, в който цялото същество на жената е съсредоточено върху „изгонването” на плода от собственото им тяло.
Две жени учени от Австралия направили задълбочено проучване, като помолили 25 жени, станали майки за първи път, да разкажат подробности за скорошното им раждане. Шестнадесет от тях родили по естествен път (десет без упойка), а останалите девет – с помощта на цезарово сечение.
Жените, които родили без упойка, признали, че били поразени от всепоглъщащата материалност и телесност на процеса. Разбира се, всички си спомнили колко ги е боляло, а някои споделили, че при преминаването на бебето през родилните пътища се чувствали абсолютно беззащитни.
Една от жените била обзета от усещането, че тялото ѝ се е „разкрило” пред света, оказало се толкова разтегнато и разширено, че в някакъв смисъл се лишило от граници: „Ти си разголена пред себе си и останалите, разкрита си до безкрайност и от теб очакват да се разкриеш още повече.”
Учените се поинтересували особено как раждането като процес, който внушава не само благоговеен трепет, но и напомня за нейната физическа природа, се отразява на самосъзнанието. Как се възприема това „разделяне” на собственото ти тяло на две части.
Очевидно за осъзнаването на случилото се от материална и от духовна гледна точка се изисква немалко време.
Някои от майките признавали, че когато за първи път зърнали току-що роденото бебе, искали да възкликнат: „Откъде се взе това?” Детето им се струвало нещо чуждо – сега, когато било отделено от тялото им.
Именно физическите усещания за напъните и болката са помогнали на жените, родили по естествен път, да разберат, че детето се е отделило от майката и че именно то е това странно същество.
Жените, родили с помощта на цезарово сечение, се сблъскали с повече психологически трудности в момента на първата среща с новороденото: усещането за излизането на плода от тялото им е било изцяло потиснато от упойката, освен това не можели да видят този миг заради преградата, която се слага по време на операция. Налагало им се е да се доверят на думите на останалите: медицинския персонал, бащата…
Една от родилките признала, че всичко станало изключително бързо и ѝ дали детето, без да успее да се подготви вътрешно за раждането. Почти липсвали физически усещания и тя не можела да повярва, че раждането наистина е приключило.
Жените реагират съвсем различно на раждането. Едни искат незабавен контакт с бебето, протягат се към него, искат да го гушнат. Други, преди всичко, тези жени, които раждали сами, т.е. по естествен път, може да се отвърнат от бебето и да го гушнат едва след известно време, сякаш имат нужда отново да прекарат границата между това, което е вътре, и това, което е отвън.
Във всеки случай, както и да е протичало раждането, жената не е автомат по изхвърлянето на бебето, а психологически тънко създание, което се е сблъскало със сериозно изпитание на целостта си. Учените, провели горното изследване, алармират, че винаги трябва да се обръща внимание на този факт.
