Болните, които се намират във вегетативно състояние и в състояние на минимално съзнание, не са способни да общуват с външния свят, но всички те могат да концентрират вниманието си върху това, което чуват.

Това са установили изследователи от Кеймбридж, които следили мозъчната активност на такива пациенти, докато последните слушали даден набор от думи.

Към болните била отправяна молба да обърнат внимание например на думите „да” и „не”, които от време на време били произнасяни сред други; цялата серия продължавала 90 секунди, по дума на секунда, и в продължение на половин час тя била повтаряна няколко пъти. Успоредно такъв опит бил правен и със здрави хора.

Както пишат авторите в сп. Neuroimage: Clinical, от 21 души един във вегетативно състояние реагирал на указаните думи (реакцията била отбелязвана по изменения в електроенцефалограмата). В друг вариант на същия пациент бил четен текст без молба да следи дадени думи и от МРТ станало ясно, че той сам обръща внимание на думи, свързани с тенис.

Още трима пациенти сред тези, които били изпаднали в състояние на минимално съзнание, реагирали на новите думи, които се въвеждали в произносимата серия, но не на тези, за които ги питали.

Вегетативното състояние се смята за по-тежък случай, тъй като при него, за разлика от състоянието на минимално съзнание, въпросното състояние изобщо го няма. Затова са по-удивителни и получените резултати – оказва се, че някои от вегетативните пациенти могат да възприемат това, което им говорят, дори да го осмислят.

Смущава единствено това, че от двайсет пациенти феноменът бил регистриран само при един (ако не се броят тримата с минимално съзнание).

Но авторите на изследването гледат на резултатите си с оптимизъм. Първо, според тях, това говори за наличието на внимание при болните (макар и то да се подчинява на някакви собствени закони), което налага да се преразгледат възгледите за такъв род разстройства. А второ, това ни дава шанс да общуваме с „вегетативни” и „минимално съзнателни” болни – макар и не с всички.