Космическият апарат „Розета” скоро ще излезе от продължителен „спящ режим”. Започва активната подготовка към финалната, но все още незаключителна част от космическата експедиция – сближаването с кометата Чюрюмов-Герасименко.
Апаратът „Розета” (Rosetta) на Европейската космическа агенция е стартирал на 2 март 2004 година и почти за 10-годишния период на своето пребиваване в Космоса е извършил полет по доста сложен маршрут в Слънчевата система.
Той е извършил четири гравитационни облитания с цел изменение на своята орбитална скорост (три пъти в гравитацията на Земята и веднъж в гравитационното поле на Марс), осъществил е плътно сближаване и дистанционно изследване на астероида Щейнс (с размери около 6 километра) и Лютеция (132 км). Последното събитие е от юли 2010 година.
Накрая, през май 2011, на пътя към своята цел от пътешествието – кометата Чюрюмов-Герасименко, апаратът, на разстояние около 800 млн. км от Слънцето, е бил приведен в спящ режим за икономия на бордова енергия). В този режим апаратът се намира в състояние на бавно въртене (за съхранение на орбитална стабилност) и е ориентиран в космическото пространство по такъв начин, че слънчевите му батерии да получават максимално възможното количество слънчева енергия.
Сега „Розета” е влязла във вътрешните области на Слънчевата система и се намира в участък на сближаване с целта си и Слънцето. Приблизително на 20 януари 2014 година се планира „пробуждането” на апарата след дълъг (почти 1000 дни) сън. Ще бъде включено цялото му навигационно оборудване, уредите, антените на космическия апарат ще бъдат ориентирани към Земята.
„Не знаем точно в какъв момент от времето ще бъде установена връзка с апарата, но се надяваме, че това ще се случи в 17 часа и 45 минути по Гринуич същия ден”, казва Фред Янсен, един от ръководителите на мисията „Розета”.
С вълнение и надежда инженерите и специалистите на ESA се готвят да пристъпят в последната декада на януари 2014 година към оценка на техническото и функционалното състояние на самия апарат, тестване на системите му, оборудването и научните уреди.
След планираното „пробуждане” апаратът ще се намира на разстояние около 9 млн. километра от кометата цел на траекторията на сближаване към нея.
В началото на май 2014 г. „Розета” ще бъде все още на два милиона километра от своята цел, а в края на май апаратът ще пристъпи към изпълнение на редица активни маневри за сближаване и изпълнение на планираната среща с кометата Чюрюмов-Герасименко през август 2014 година.
Този етап ще предхожда изпращането на спускаемия модул Philae Lander върху повърхността на ядрото на кометата, която ще бъде съпровождана повече от година от „Розета”.
Смята се, че първите снимки на далечната комета ще бъдат получени още през май 2014 година. Това ще позволи да се уточнят орбиталните й характеристики и нейното положение на орбита.
Планира се получаването на хиляди изображения на кометата, които ще дадат представа за физическите и орбиталните параметри на нейното ядро – маса, повърхност, размери и форма, скорост, ориентация и ос на въртене. Ще бъде дадена и първоначална оценка на характеристиките на нейната кома, взаимодействието й с външната космическа среда, слънчевия вятър.
След картографиране и съпоставяне на различни участъци от повърхността на 4-километровото ядро на кометата, ще бъде избрана площадката за кацането на 100-килограмовия спускаем научен модул Philae Lander. Това ще позволи да се пристъпи към нов етап на уникалната мисия по изследване на кометата.
Ако всичко протече по набелязания план, то астрофизиците за първи път ще могат непосредствено да анализират поведението на комета за продължителен период от нейния полет. Това ще даде уникално разбиране на това как „работят” кометите и ще помогне да се изясни ролята на тези тела във формирането на Слънчевата система.