Странно и почти свръхестествено откритие са направили британските учени.
Сензацията идва от антрополога Робърт Конъли от университета на Ливърпул – същият, който през 1968 г. първи направил рентген на мумията на Тутанкамон, и колегата му д-р Матю Понтинг.
Те изучавали образец, извлечен от тялото на фараона, и стигнали до извода, че тялото в саркофага е подлагано на въздействието на температура над 200 градуса.
В резултат Тутанкамон добре се е опекъл – дори частично е обгорял. Това се е случило през 1323 г. пр.н.е., след като фараонът скоропостижно се е споминал. Обстоятелствата около смъртта на момчето фараон, който сяда на трона на 10 години, а го напуска на 19, досега са обект на спорове и хипотези.
Откъде се е взела високата температура в саркофага? Едва ли са го нагрявали специално и с подобна практика учените още не са се сблъсквали. По-скоро според тях „кулинарната” температура е била породена от химична реакция, в която са встъпили балсамиращите вещества, покровът и мастните тъкани на самото тяло – приживе фараонът е бил доста закръглен младеж.
Конъли и Понтинг смятат, че химичната реакция е била следствие на грешка при балсамирането, но дори няма предположения каква може да е тя.
Учените дори не изключват фараонът да е станал жертва на т.нар. спонтанно самозапалване, или дяволски пламък – загадъчно явление, чиито причини и днес не са ясни докрай.
Обхванатите от дяволските пламъци тела обикновено изгарят напълно, а фараонът не се е превърнал във въглен или купчина пепел. Възможно е за това да не е достигал кислород, тъй като Тутанкамон се е намирал в саркофаг, в който почти не е постъпвал въздух.
Паднал под колесница?
Преди дни се появи и поредната хипотеза за причината на смъртта на Тутанкамон. Д-р Крис Наунтън, директор на Обществото за изследване на Египет, заедно със специалисти от Института по криминалистика към университета в Кранфийлд, стигнал до извода, че фараонът е паднал под колесница, бил е премазан и е загинал на място.
Учените са стигнали до извода за смъртоносното произшествие, като анализирали компютърен модел на тялото на фараона, по което според тях имало характерни увреждания. Тутанкамон има счупени няколко ребра, някои отсъстват, счупен крак, хлътнали големи фрагменти от костите на таза и увреден череп. И няма сърце, което е било толкова премазано от гръдния кош, че се е наложило да го отстранят при балсамирането.
Според Наунтън фараонът е паднал от колесницата и е бил премазан от колелата на друга колесница, която е следвала неговата.
Четири причини
Медиите тиражират версията с произшествието като окончателна. Всъщност това е само още една хипотеза, а те водят началото си от 1925 г.
През 1925-а за първи път е направена аутопсия на мумията, като смъртоносни увреждания тогава не били открити. Тогава било изказано мнението, че Тутанкамон е бил удушен.
През 60-те години специалистите направили рентген на мумията и подозрението в подло убийство се затвърдило. Черепът на тила се оказал счупен, в него е открита частичка кост. Затова решили, че някой е ударил Тутанкамон по главата с тъп предмет, промъквайки се отзад.
През 2002 г. с разследването на убийството на фараона се заели британските полицаи Грег Купър и Майкъл Кинг. Отначало те маркирали кръга на главните заподозрени – ковчежникът Майа, пълководецът Хоремхеб, първият министър Ай и жената на фараона Анхесенамон. Накрая детективите се спрели на министъра като най-вероятен поръчител на престъплението. Тогава всички смятали, че фараонът е убит с палка.
През 2005 г. сканиране с томограф показало, че нарушението на целостта на черепа на Тутанкамон е станало след неговата смърт, докато костта на левия му крак е била счупена още приживе. Това породило нова версия – Тутанкамон е счупил крак и е получил заразяване на кръвта, което е предизвикало смъртта му.
През 2010 г. ДНК анализ показал, че фараонът е умрял от малария. Макар че счупеният крак също е изиграл своята роля – до крайност е отслабил организма му, където лесно проникнала инфекцията от маларийните комари. ДНК на възбудителя на маларията била открита в останките след повече от три хиляди години. Резултатите от това изследване били обнародвани в списанието на американската медицинска асоциация (Journal of the American Medical Association).
С маларията се съгласил и генералният секретар на Египетския върховен съвет по антиките Захи Хауас, който ръководел изследването. Освен нея учените открили и букет от заболявания. Момчето страдало от чупливи кости, вълча уста, бил кривокрак, влачел левия си крак и ходел с бастун. Около 130 пръчки били открити в гробницата. Според Хауас тези пръчки са били за Тутанкамон, за да не изпитва липсата им в задгробния свят.
Изчезналото достойнство
Не е изключено мумията да е получила уврежданията, въз основа на които Крис Наунтън е направил извод за колесницата, след като е била открита, тъй като тъканите й са доста крехки. Това може да е станало дори след като тялото е изгоряло в саркофага.
Например преди 40 години изчезнал пенисът на Тутанкамон. Той си бил на мястото през 1922 г., когато мумията е извадена от гробницата, за което свидетелстват снимки, направени от Хари Бертън – фотограф от експедицията на Хауърд Картър. Но през 1968 г. вече го нямало, изчезнал след първото рентгеново изследване. Дори се шушукало, че пенисът е откраднат и продаден.
Оказало се, че мъжкото достойнство не е изчезвало, а просто се е откъснало и дълги десетилетия останало зарито в пясъка под Тутанкамон. Там го и открили.
Както пояснил Захи Хауас, отначало не обърнали внимание на липсата. Пясъкът бил покрит с материя, върху която положили мумията след рентгена. И ето че накрая, след томография през 2005 г., се сетили да потърсят отдолу и го открили.
Лице с кавказка националност
ДНК, извлечена от останките на Тутанкамон, била изпратена в центъра за генеалогични изследвания iGENEA в Цюрих. Специалистите сравнили ДНК на фараона с генетичен материал на съвременни европейци. Оказало се, че много от тях са роднини на Тутанкамон. Средно половината европейски мъже в известен смисъл са „фараони”, а в отделни страни те стигат до 60-70 процента – например във Великобритания, в Испания и във Франция.
ДНК била сравнявана по т.нар. хаплогрупи – характерен набор фрагменти ДНК, които се предават от поколения и са запазени в почти неизменен вид. „Роднините” на Тутанкамон станали ясни по общата хаплогрупа R1b1a2.
Учудващо тази фараонска R1b1a2, толкова разпространена сред европейските мъже, доста рядко се среща сред съвременните египтяни. Носителите й не надвишават един процент.
„Наистина много е интересно, че Тутанкамон е генетичен европеец”, казва Роман Шолц, директор на центъра iGENEA.
Изследванията на швейцарските биолози още веднъж потвърдили – съвременните египтяни не са потомци на фараоните. Те нямат почти нищо общо с древните си владетели. Самите фараони пък не са местни.
„Смятам, че общият прародител на египетските царе и европейците е живял в Кавказ преди около 9500 години – казва Шолц. – Преди около 7000 години преките му потомци са се разселили по Европа. Някои са стигнали до Египет и са се издигнали до фараони.”