В околностите на нашата галактика има обекти, самото съществуване на които предизвиква известно недоумение.

Ето например Облакът Смит – доста голям, десетки хиляди светлинни години, и по маса милиони пъти по-тежък от Слънцето.

Изчисленията на неговата орбита показват, че преди около 70 милиона години той е преминал през диска на Млечния път. Но нашата галактика далеч не е „тревопасна” и такова пътешествие съвсем реално може да завърши с разкъсване на облака и неговото поглъщане.

Защо това не се е случило? За това няма пълна яснота, но във всеки случай следващ сблъсък от подобен род, а той ще се случи след около 30 милиона години (скоростта на сближаване е 240 км/сек), ще стане последен за облака.

Или поне така изглеждаше досега. Астрономи под ръководството на Алекс Хил от Държавното обединение за научни и приложни изследвания (Австралия) използвали за изучаването на Облака Смит няколко радиотелескопа, включително Very Large Array. В центъра му те открили нещо, способно да обясни странната жилавост на споменавания герой.

„Милионградусовият газ от горещото йонизирано хало, обкръжаващ Млечния път, трябва да унищожи такива водородни облаци още преди да достигнат галактичния диск – пояснява Хил. – Новите наблюдения открили един от облаците, с които се случва това, а също забелязали защитно магнитно поле, способно да помогне на облака да преживее както преминаването през халото, така и „гмурването” в диска на Млечния път.”

Нещо подобно би следвало да се очаква. Макар произходът на високоскоростните газови облаци засега да остава неясен, самият характер на тяхното движение, несъвпадащо с въртенето на диска на Млечния път, ясно сочел древността на тези образувания. Затова им се приписват ту остатъци от газа, от който се е формирала нашата галактика, ту резултат от взаимодействието между гравитациите на Млечния път и други галактики, с които нашата се е сблъсквала в зората на своята история.

Във всеки случай облаците трябва да са не по-млади от милиарди години, затова оставало неясно как са успели те така добре да се съхранят и да не изчезнат нито от взаимодействието с халото, нито при преминаването през диска, каквото се е случило с Облака Смит преди 70 млн. години.

Ако в дълбочината на този облак от неутрален водород има магнитно поле, то нито халото, нито дори пътешествието през Млечния път могат бързо да повредят подобен обект.

Облакът Смит в изкуствени цветове.

Загадка остава природата на защитното магнитно поле. Откъде се е взело то в неутралния водород, където няма нито звезди, нито, очевидно, черни дупки?

„Това поле е прекалено голямо (хиляди светлинни години), за да съществува в сегашния вид в периода на формиране на облака – смята Алекс Хил. – Възможно е то да е било усилено според движението на облака през халото.”

За пълна яснота по въпроса се изискват допълнителни наблюдения, а засега източникът на „отбранителния” магнитен щит остава загадка.