Много небесни обекти вълнуват земното ни въображение. Например богатите на въглерод планети. Както е известно, въглеродът е ключов елемент на диаманта. Така че, ако следваме логиката, богатите на въглерод светове трябва да са екзотични планети с диамантени върхове или слоеве диамантени пясъци, блестящи на светлината на звездите.

Но теоретичните модели на такива въглеродни светове показали на учените, че такива места по-скоро са абсолютно негодни за живот.

В изследване, представено на среща на Департамента за планетни науки на Американското астрономическо общество, Торънс Джонсън от Лабораторията за реактивно движение на НАСА посочил основните проблеми, с които животът в известното ни разбиране трябва да се сблъска в богатите на въглерод планетни системи.

„Строителните блокчета на нашите океани са станали ледени астероиди и комети – казва той. – Но планетите, въртящи се около богати на въглерод звезди, са абсолютно сухи.”

Според Джонсън и колегите му основният проблем се заключава в това, че излишният въглерод, намиращ се в подобни протопланетни системи, „поглъща” кислорода, като възпрепятства неговото встъпване в химични връзки с водорода.

Известно е, че ключово вещество за живот на Земята е водата – два атома водород плюс един атом кислород. А в този сценарий възможността за образуване на живот се пресича из корен.

„По ирония на съдбата, ако въглеродът, който също е основен елемент на живота ,стане прекалено много, той започва да „краде” кислорода, който може да образува вода, толкова необходима за живот в обичайното за нас разбиране – казва съавторът на изследването Джонатан Лунайн от Корнуелския университет. – Ние разбираме като даденост водата на нашата планета и из цялата Слънчева система, но далеч не всички планети са създадени равни.”

Нашето Слънце някога е било формирано в хода на гравитационен колапс от огромен облак, наситен с газ и прах. Той на свой ред се е появил от старшето поколение звезди, които са се взривили като свръхнови преди милиарди години. Но така се е получило, че съотношението въглерод и кислород в този звезден газ е било такова, че е повлякло след себе си образуването на богати силикатни светове, подобни на Земята и неприличащи на богатите на въглерод планети, с необходимото количество ледена вода извън пределите на снежната линия на Слънчевата система.

Снежна линия се нарича разстоянието, на което веществата замръзват и се натрупват. Астероидите и кометите, осигуряващи изобилието на вода в този регион, се смятат за източник на течната вода в океаните на Земята. В системите, където съотношението въглерод и кислород варира, за да подпомогнат образуването на богати на въглерод светове, вода така и не успява да се формира. В подобни системи извън пределите на снежната линия няма никакъв сняг.

Това създава съществени затруднения в търсенето на обитаеми екзопланети. Възможно е кандидатът за званието Земя 2 да притежава същите размери, да се намира на такова разстояние от своята звезда в пределите на обитаемата зона (област, където на повърхността на планетата може да съществува вода в течно състояние). Но ако тези планети са богати на въглерод, те няма да са обитаеми.

„Така наречените диамантени планети с размери на Земята, ако те съществуват, ще са ни напълно чужди – безжизнени, лишени от океани пустинни светове“, заключава Лунайн.