Помните ли какво казваше героят на Кевин Спейси в един от най-знаковите си филми? „Най-великият трик на дявола е било внушението да вярваме в това, че той не съществува.”

За наша радост Рогатия не е довел своя план докрай. Според данните от допитване от 2007 година около 70% от американците продължавали да вярват в неговото съществуване.

Очевидно в основата на влечението към свръхестественото лежи цял комплекс причини. Ако се вгледаме в него, ще можем да видим базовите структури на мисленето С това се занимават философи и психолози.

И така, какво може да разкаже за нас персонификацията на злото на самия праг на Хелоуин? Вероятно тя подсказва как ние оценяваме поведението на другите хора.

Злото по определение е причиняване на вреда на невинен човек и получаване на удоволствие от това.

Интересът на психолозите към темата възниква в годините на Втората световна война, когато хората започнали да се сблъскват с проявата на „чистото зло”. Бащите на съвременната социална психология – Курт Левин, Стенли Милграм, Соломон Аш – видели дълбоко вкоренен порок в това, което на обикновените хора изглеждало непоправимо. С други думи, общо взето проява на банални психологически процеси.

Например знаменитите изследвания на Милграм доказали, че злото възниква в най-обикновени обстоятелства въпреки разпространеното убеждение, че човек в същността си е добър, а злото е нещо извънредно.

Появило се мнение за това, че „чистото зло” е мит. Общоприетата (лъжлива) представа за човешката природа произтича както от конкретни културни традиции, така и от общата наша тенденция да смятаме поведението на човека като продукт изключително на неговата свободна воля (душа, сърце), докато в действителност това е резултат от сложно взаимодействие на вътрешни и външни фактори.

Но въпросът за съществуването на „чисто зло” е едно, а въпросът за това, което се случва с нашето мислене и поведение, когато ние вярваме в неговото съществуване, е съвсем друг. И именно това в последно време озадачавало някои учени. Как да измерят вярата в чистото зло и как влияе тя на нашата реакция на злодеите.

Изследванията сочат, че в основата на вярата в чистото зло лежи представата за неизменността на злото. Злият човек е зъл по рождение и не е способен да се промени. От това следват два извода: първо – невъзможно е злите хора да се превъзпитат, и второ – за да изкореним злото, е достатъчно да се избавим от злите хора.

Изхождайки от тази логика, психолозите предположили, че вярата в чистото зло някак трябва да се съотнася към агресивното желание да накажеш злодея.

В научната литература има немалко свидетелства в полза на тази хипотеза. Действително хората, които вярват в чистото зло, призовават към по-строга разправа с престъпниците, по-често се застъпват за смъртната присъда и по-рядко подкрепят мерките по превъзпитаване на злосторниците.

Освен това светът изглежда опасен и грешен на такива индивиди, те разбират метода за решаване на международни конфликти с превантивна военна агресия и не виждат нищо лошо в това, че „терористите” биват държани в нечовешки условия.

Съществува ли дяволът, или не – вярата в силата на човешкото зло оказва огромно влияние върху това как подхождаме към решаването на проблемите на реалните криминални случки.

Ако ни се струва, че антисоциалното поведение произтича поради вродена порочност, всичко, което можем да предложим за борба с него, е незабавна ответна агресия, тъй като няма смисъл да изразходваме време и сили за социална реабилитация на такива хора.

Социалната психология твърди, че някои примери на жестокост и пороци невинаги са резултат от „чисто зло” и че някой човек, който принципно с нищо не е по-лош от нас, при определени обстоятелства може да извърши ужасно и дори чудовищно престъпление (в условията, да речем, на Третия райх).

Нека по-внимателно се отнесем към проявата на „чистото зло”. Колкото по-силна е вярата ни в чистото зло, толкова по-агресивни и асоциални ставаме ние самите и отказваме на хора, които не са лоши, да изкупят своята вина и да започнат нов живот.

Тези хора не са порочни по рождение и не са водени от непреодолимото желание да причинят вреда на околните. Ето какъв е големият трик на дявола.