Отчитайки се в научно списание, изследователите се решиха на извънредна крачка – скриха ключови детайли на откритието.
Става дума за това, че токсините, изработвани от C. botulinum, се смятат за най-опасните от известните на човечеството, а токсинът от новия щам няма противоотрова. Има опасения, че злонамерени хора и организации с тази информация може да изготвят собствени версии на новия щам.
Ботулиновият токсин ненапразно оглавява списъка на биологичното оръжие – нищожно малко количество е достатъчно, за да парализира човека, който го е погълнал или вдишал. Известно е (или се предполага), че този токсин са се опитвали да синтезират в лаборатории в Съветския съюз, Иран, Ирак, КНДР и Сирия. В началото на 90-те той е бил (за щастие неумело) използван от японската секта „Аум Шинрикио” в токийското метро (след което преминали на зарин).
През 2001 година в Списанието на Американската медицинска асоциация е публикувано съвместно изявление на учени за това биологично оръжие, което гласи: „Един грам кристален токсин, равномерно разпределен във въздуха, ще убие над 1 милион души.”
Доскоро бяха известни седем щама на бактерията – техните токсини са обозначени с латински букви от A до G. Всяка има свой антидот, който е безполезен срещу другите, и нито един от тях не е противоотрова срещу новия токсин H.
Служителите на калифорнийското управление по здравеопазване са решили да не разкриват генетичната информация за щама и химичната информация за токсина, докато не бъде изготвен антидот. Хилберто Чавес, зам.-директор на Центъра по инфекциозни заболявания в Калифорния, подчертава: дори малко изтичане на информация ще ускори получаването на токсина от злоумишленици.
Бактерията била изолирана от организма на дете, болно от ботулизъм, което за щастие е оцеляло.
Резултатите от изследването са публикувани в две статии в Journal of Infectious Diseases. Както и много други научни списания, това изисква описание на генетичната последователност, за да могат други учени да повторят откритието. Затова водещият автор Стивън Арнън е получил подкрепата на редица федерални институции, преди да предложи на изданието в случая да направи изключение.
Сред тях са Националните институти по здравеопазване, Институтът за медицински изследвания на инфекциозни заболявания на въоръжените сили на САЩ и Центровете по контрол и профилактика на заболяванията. Дори в този случай редакцията се усъмнила, но успели да я убедят в това, че научната общественост има право да знае за откриването на новия щам.
Преди две години възникнала подобна ситуация. Две независими групи от САЩ и Нидерландия изяснили какви гени позволяват на вируса на птичия грип H5N1 да се предава между порове – бозайници, които често се използват като лабораторен модел на човешкия организъм. Срещащите се в природата щамове на този вирус за щастие още не могат да се предават от човек на човек.
Националният научно-консултативен съвет по биобезопасност (NSABB), който консултира правителството на САЩ, е препоръчал въздържане от публикуване на сведения за тази мутация. Такава статия би съдържала готова рецепта за извеждане на пандемичен вирус в лаборатория. Опасността се заключава не само в това, че от него биха могли да се възползват биотерористи. Представете си например някой амбициозен и не особено широко признат учен, който се заеме с изследване без спазване на необходимата техника на безопасност.
В последвалите след това дискусии участвали чиновници от най-високо равнище, включително от Световната здравна организация. Мнозина се позовавали на действащите в САЩ правила за публикуване на конфиденциална информация – или да се публикува изцяло, или да не се публикува изобщо. (В случая с новия щам на ботулиновия токсин има други нюанси и това изследване не попада под действието на тези правила.)
През март 2012 година NSABB оттеглил своята препоръка и няколко седмици по-късно статиите били публикувани в пълен обем. Но Дейвид Релман от NSABB и Станфордския университет смята, че Арнън е постъпил правилно. Разбира се, експертът отбелязва, че няма нужда да се въвеждат нови правила, тъй като според него никой не смята, не се надява, не очаква, че подобни ситуации ще възникват често. Затова всеки път трябва да се постъпва според обстоятелствата.
Холандският вирусолог Рон Фушие, водещ автор на една от статиите, посветени на H5N1, не е съгласен с тази гледна точка. Той е убеден, че науката (с редки изключения) трябва да бъде открита. На мястото на Арнън и колегите му той би се въздържал от публикуването на статията, докато се появи антидот. Току-що публикуваните статии са приети в редакцията през май, а откритието е било направено няколко месеца преди това. „Защо трябваше да се бърза именно сега? – недоумява Фушие. – Защо не се изчака още няколко месеца, до готовността на противоотровата, и тогава да се публикува цялата информация наведнъж?”
Чавес го парира с това, че е необходимо да се публикуват частичните сведения, за да се облекчат диагностицирането, лечението и контролът на ботулизма. Но специалистът от Холандия настоява на своето: обнародваната информация е прекалено малко, за да се разпознае новият щам, когато се сблъскат с него.
