Древното езеро Чебаркул беше атакувано за пореден път, но не беше алчно – предаде от дъното си отломка от космическото тяло, толкова неочаквано прославило Южен Урал.
Интересът към темата „пришълец” получи допълнителен импулс. Отново се изляха коментари на учени, връщащи се към февруарските дни, когато над потресения Челябинск се посипаха избити стъкла и световна слава.
Във връзка с това журналист от „Вечерний Челябинск” се срещнал с един от очевидците на визитата на „госта” – Вячеслав Бакин. Неговата снимка на метеоритната следа за първи път беше публикувана от „Российская газета”.
И макар че колегите му не написали фамилията му, Вячеслав не се обижда. „Дреболии – казва той – но лъжите на „академиците” вече ме вбесяват! Стига сме лъгали за метеорита! За това, че е прилетял откъм Казахстан, че е паднал. Това е смешно, че в НАСА тялото е било определено с размери общо 16 метра.”
Бюрото на Вячеслав Бакин е затрупано с изрезки от вестници. Вижда се, че той методично си води „метеоритно досие”. Неговата особена пристрастност не е напразна. Първо, астрономията е негова любов, която не го пуска още от младини. Цял живот гледа към звездното небе с телескопи.
Второ, Бакин е от онази знаменита кохорта фотографи, която е излязла от легендарния челябински фотоклуб. А това означава, че сложните взаимодействия между оптиката и действителността са му известни в подробности. И трето, той е от тези, на които им е повървяло да видят космическото събитие.
Стана чудо
Вглежда се в голямата панорамна снимка, която се разтваря като свитък. Ръката на нейния автор е отбелязала датата и времето: 15.02.2013 г., 9 часа 23 минути и 23 секунди.
„Това е снимано от министерския прозорец в първите секунди – пояснява Бакин, докато се разхожда из кабинета. – Аз щракнах, взех камерата, за да го заснема, и дойде ударната вълна. Гърмежът, подобен на взрив, беше чут от всички. Съдейки по всичко, обектът е преодолял скоростта 1200 километра в час някъде на разстояние 50 километра и ударната вълна дойде след две секунди и половина.
Впечатлението от взрива беше силно. Лампите при мен светеха и угаснаха, когато внезапно започна светене в небето. Тичам към прозореца и виждам полета на ярко тяло, идващо от запад. Разбрах, че скоростта му е огромна. Всичко приключи за една трета от секундата.”
Още веднъж да се върнем към фактите, които е събрал Бакин и към които се придържат най-отговорните коментатори.
Космическото тяло с размери, според версията на Бакин, до 300 метра в диаметър, е долетяло към Земята откъм Слънцето. И този космически камък с огромна скорост е влязъл в атмосферата, формирайки ударна вълна, която е достигнала Челябинск след 2 минути и 40 секунди.
Разтопеното тяло се е понесло от североизток на югозапад и е отлетяло обратно в Открития космос, обгоряло и загубило част от своята маса. Затова всички приказки, че метеоритът е паднал, не бива да се вземат насериозно.
Да, наистина е чудо, че гостът се е измъкнал от земното притегляне и е избягал на свобода. А нима не е чудо, че мимолетната среща с безпощадния космически пришълец се е разминала без жертви?
Спретната дупчица в стъклото с големина два милиметра и половина, направена от една от милионите отломки, ни кара да се замислим за това. Вижте снимката, направена от Вячеслав Бакин в управлението по архитектура. Стъклото дълго си стояло „простреляно”. Има версия, че такива дупчици по покривите из Челябинск са милиони.
Така, изчислявайки всички известни данни, Бакин е стигнал до извода, че в Космоса е отлетяло тяло с обем четири милиона куб. м и маса до девет милиона тона. Къде се е насочил пришълецът, чиито отломки вече са в ръцете на учените, не се знае.
А ако той се върне с „поправка” на своята орбита? Астрономите засега мълчат, като смятат грешно, че метеоритът е цопнал в езерото Чебаркул. Но това е само отломка. И според очевидците такива големи отломки като чебаркулската трябва да се търсят и под Селезян, където жителите са видели не по-малко от три, разлетели се в различни посоки.
И ни помаха с рижата си опашка
Всъщност как е правилно да се нарича космическият гост? Нашето съзнание окончателно се е объркало във всички тези астероиди и болиди.
Според Вячеслав Бакин това не е самият метеорит, а негова отломка.
„Когато обектът лети извън пределите на Земята, това е астероид или болид, който не се вижда от Земята – пояснява Бакин. – Когато болидът влезе в атмосферата, той автоматично се превръща в метеорит.
В тези февруарски дни аз пътувах за Селезян. И там бях просто озадачен от вида на равното снежно поле. На огромно пространство някой неизвестен беше нахвърлял еднакви буци сняг. Спрях, започнах да ги разравям, но нищо не намерих. Никога преди не съм срещал подобно явление.
Вбесиха ме „академиците”, когато започнаха да говорят, че „метеоритът се е взривил над Челябинск. Само Велихов каза разумно: „Над Челябинск прелетя метеорит.” А хората са взели ударната вълна за взрив на метеорита.” И Вячеслав Бакин започва да обяснява как правилно се измерва разстоянието „с нокът на протегната ръка”.
На дистанция 40 километра обект, голям колкото нокът, ще бъде равен на 300 метра. „Прелетелият метеорит е заемал само една трета от нокътя – казва Бакин, – но на разстояние около 80 километра.
Получава се, че диаметърът на обекта е бил 200 метра. Оттук не е трудно да се изчисли масата.
Рижата следа на метеорита в ясното небе е видяна не само над Челябинск, но и в Шумихински район на Курганска област. Какви са неговите размери? Изчисленията сочат, че при ширина пет-седем километра „опашката” се е протегнала на 200 километра. Затова толкова много свидетели са видели явлението. Но видеозаписите от автомобили са изкривили картината.
Известно е, че широкоъгълната оптика закръглява края на изображението. Затова и следата от метеорита в техните записи повтаря радиуса на Земята и не показва прекия полет и излитането в Космоса. Оттук идва и заблудата, че е паднал!
Космическият обект е имал неправилна форма. Въртял се е по часовниковата стрелка и първоначално е светил, според разкази на очевидци в Шумиха, в червено-жълто. Гостът прелетял 200 километра за 8-9 секунди със скорост 22-25 километра в секунда, оставяйки следа на височина 20 километра!
„Аз, както всички, отначало вярвах – признава Бакин, – че обектът е прелетял невисоко и неговият шлейф е бил къс. Оказа се, че ударната вълна е била над Челябинск. Но фактите ме накараха да погледна по нов начин. И така, отишъл си е. Отишъл си е, но какво е „обещал”? Дяволски е интересно накъде се носи сега.
