Времето е източник на множество метафори за нашите променливи умове. Погледът просветлява, челото се помрачава… Перспективите може да са цветни, бъдещето – мъгливо, отношенията – бурни.

Както и времето, нашите емоции понякога изглеждат непостоянни и неконтролируеми природни сили.

Да, природата ни е подарила изразителен език за описание на нашата емоционална сфера, но може би тя всъщност я и определя? Мрачните дни определено ни потискат настроението, нали така? А нима не кипва кръвта в жилите ни, когато се вдигне живакът?

Очевидно от всички аспекти на времето Слънцето е най-тясно свързано с настроението. Макар тази връзка да е по-слаба, отколкото мнозина си представят, слънчевата светлина, както нееднократно са установявали учените, повишава настроението, притъпява тъгата, намалява умората.

А всичко, което променя настроението, влияе на поведението. Щастливите благосклонно се отнасят един към друг и в слънчеви дни ние по-често помагаме на хората. Едно американско изследване сочи, че в щата Минесота посетители на кафене в такива дни оставят по-щедри бакшиши. Щастливи са не само сервитьорите, но и инвеститорите – в слънчево време доходите от акции растат.

Под слънчевите лъчи се разтапят дори сърцата на непристъпните красавици. Френският психолог Никола Геген провел следния експеримент: привлекателен мъж се приближавал към самотни жени и ги питал за телефонния им номер. „Толкова си хубава – казвал съблазнителят. – Ще ти звънна и ще идем някъде заедно.” И ето че под слънцето му провървяло в 22% от случаите, а в мрачни дни – в 14%.

По-рано Геген изследвал влиянието на цветовете и сладкарските аромати върху флирта. Интересно е дали ще дочакаме резултатите от изучаването на шоколада? А сега нека се усмихнем на психолозите, които потвърждават стереотипите: американците се интересуват от пари, французите – от романтика…

…А австралийците – от шопинг. Джоузеф Фъргас от Сидни е установил, че Слънцето влияе и на вниманието. На излизане от магазини хората били питани за десет необичайни предмета: играчка трактор, розово прасенце касичка и т.н. Всички тези вещи можело да се видят на касата. В мрачни дни хората запомняли седем пъти повече обекти, отколкото в слънчеви.

Тези резултати се съгласуват с изводите на множество изследвания, които говорят, че лошото настроение активира когнитивните процеси, тоест ние ставаме по-внимателни. Образно казано, в сиви дни започваме да мислим като хора, облечени в строги сиви костюми. Ури Симънсън например изяснил, че в мрачно време членовете на приемните комисии в университетите повече ценят знанията на изпитваните, а в слънчеви – съвсем други качества.

Температурата влияе на нашето съзнание и поведение независимо от слънчевата светлина. Колкото по-далече сме от идеалните за повечето от нас 20°C, толкова по-силен е вътрешният дискомфорт. Едно изследване сочи, че по-рядко си помагаме, ако температурата падне по-ниско или се покачи над тази отметка.

Освен това, колкото по-висока е температурата, толкова по-висока е и агресията. В по-горещи години, месеци, дни се регистрират повече убийства и масови безредици, колите повече натискат клаксоните.

Жегата повишава нивото и на вербалната агресия. Изучаване на репортажи, посветени на пекинската олимпиада през 2008, показало, че американските журналисти използвали повече думи с негативна окраска в горещи дни, дори като пишели като цяло за Китай, а не за игрите.

Върху настроението влияят не само топлината и слънчевата светлина. Повишената влажност предизвиква умора и раздразнителност. Колебанията в атмосферното налягане носят със себе си честа смяна на настроенията и главоболия. Някои изследователи открили връзка между ниското налягане и самоубийствата. Ако се проведе социологическо проучване в дъждовен ден, ще се изясни, че хората, общо взето, са нещастни.

Накратко казано, времето наистина влияе на психологията. Причините за това невинаги са очевидни, но известна физиологична връзка може да се види с невъоръжено око. Ясно е, че в горещи дни организмът изразходва повече ресурси за терморегулация, затова ни е по-трудно да сдържаме примитивните емоции – оттук идват и раздразнителността и агресивността.

Попадайки върху кожата, слънчевата светлина подпомага изработката на витамин D, а той съдейства за повишеното ниво на серотонин в мозъка и настроението се покачва. Зимната депресия (сезонно афективно разстройство) се лекува с ярка светлина.

Очевидно има фактори не само биологични, но и психологически, и социални. Например колкото е по-топло, толкова по-често излизаме от къщи, активно взаимодействаме помежду си, повишава се вероятността да започнем да се дразним взаимно.

Наистина, много зависи от нашия начин на живот, от това доколко позволяваме времето да ни влияе. Да речем, в промишлено развитите страни хората прекарват на улицата само 7% от времето си.

Американският психолог Матю Келър и колегите му са установили, че благотворното влияние на топлината и Слънцето върху настроението се наблюдава не само при хората, които в този ден са прекарали повече от 30 минути на открито. Върху затворените между четири стени хубавото време се отразява негативно – вероятно защото завиждат на тези, които виждат през прозореца.

Трудно е да оспорим рецептата на Келър: „Ако искате да получите психологическа полза от хубавото есенно време, излезте навън!