Списъкът с отровните животни се обогати с цял клас – изследователи от Музея за естествена история в Лондон (Великобритания) са открили отровни жлези при ремипедии – слепи ракообразни, които до 1979 година изобщо се смятали за измрели (отделили ги в нов клас през 1981 г.).
На територията на Мексико и Централна Америка съществуват басейни в мрежа подземни пещери, които древните маи смятали за врати към ада. И очевидно има защо – тези води се обитават коварни малки ракообразни, които преработват своите жертви, преди да ги погълнат.
Обитаващите тъмни и труднодостъпни места ракообразни трудно може да се изучат. Проникването на местата, където живеят те, е много сложно и опасно, но някои изследователи заради науката все пак поемат риска.
Бьорн фон Реймонт и Роналд Дженър от Музея за естествена история открили тайнствените ракообразни по черупки от скариди, които вероятно били останки от пир на първите известни на науката отровни членестоноги.
Както изяснили учените, пещерните хищници се отнасят към вида Speleonectes tulumensis и класа ремипедии. Оттогава тези животни предизвикват особен интерес сред зоолозите, тъй като имат някои физиологични и поведенчески особености.
През 2007 г. група учени открили особени структури на предните лапи на ракообразните, напомнящи игли на спринцовка. Тази находка навела биолозите на мисълта, че миниатюрните иглички се използват за въвеждане на някакво вещество в тялото на жертвата.
Сега Фон Реймонт и Дженър потвърдили тази хипотеза. Както обясняват авторите в статия, публикувана в сп. Molecular Biology and Evolution, тези игловидни структури са съединени с резервоари, които на свой ред са заобиколени от мускули. Освен това учените открили, че от друга страна, резервоарите са съединени с особени жлези в централната част от тялото на животното. Всичко това сочи, че ремипедиите инжектират отрова в жертвата си.
Анализът на отровата показал, че той се произвежда от пиптидаза – фермент, играещ ключова роля в процеса на храносмилането. Подобно по състав вещество е откривано в организма на гърмящата змия и благодарение на него влечугото преработва плячката.
Отровата на ракообразните съдържа и токсин, който е почти идентичен на предизвикващия паралич невротоксин. През 2010 година зоолозите за първи път описали действието на тази отрова, използвана от паяци.
„Смятаме, че невротоксинът парализира жертвата на ремипедиите, а благодарение на пептидазата те изпиват плячката като гъст млечен коктейл”, казва Дженър.
© Joris van der Ham/Wikimedia Commons
Използването на отрова за лов и защита е доста разпространено сред членестоногите, но при техния подтип – ракообразните, досега не са откривани такива особености. Науката познава над 70 000 ракообразни, но нито един от тях не е проявявал способност да прилага отрова срещу плячката си.
Еволюционните биолози смятат, че за разлика от членестоногите като цяло, които се хранят преимуществено с голяма животинска храна, ракообразните могат да се похвалят с по-разнообразно меню. Затова не са имали остра необходимост от използването на отрова и еволюцията не им е подарила такава способност. В какво тогава са особеностите на ремипедиите? Предстои биолозите да изяснят това.
Въздействието на токсина на отровните ракообразни върху човека още не е изучено. Но са известни редица случаи, когато водолази, изследващи средата на тяхното обитание – подземни води в пещери, са загивали при загадъчни обстоятелства.
„Ако вината за тяхната смърт лежи върху ремипедиите, то маите са били прави. Това място е вход към преизподнята”, шегува се Дженер.
