Стоунхендж се намира на равнината Солсбъри, продухвана от ветрове от всички страни. Предишни изследвания на произхода на менхирите, от които се състои паметникът, показали, че някои камъни са донесени отдалече – от територията на съвременен Уелс. Излиза, че от повече от сто километра от мястото на строителството. Тогава защо са донесени именно на това място?

Археолозите наричат този въпрос „вековна загадка”. Както пише Daily Mail, учените все пак успели да намерят сериозна причина за избора именно на този участък за вдигане на грандиозния комплекс.

Оказва се, че отговорът се намира на два километра на изток от Стоунхендж. В тази посока, съвсем близо до градчето Еймсбъри, се крие недокоснато ъгълче от природата, където, скрити зад дърветата, се разполагат цяла група малки водоеми. Наблюденията показали, че тези плитки езерца се захранват от топли източници и водата в тях не замръзва дори през зимата, като запазва температура, не по-ниска от 11°С.

Както станало ясно, този участък с водоеми съществува тук поне от 10 000 години. В хода на разкопки, проведени наблизо, били открити останки от различни животни, които са подлагани на термична обработка и очевидно са послужили за храна на древните хора.

„С всяка подобна находка става все по-очевидно менюто на нашите предци – казва Дейвид Жак от Бъкингамския университет. – Менюто е било разнообразно. Открихме овъглени останки от дива свиня, елен, сьомга, пъстърва и дори жаби. В храната им вероятно са влизали ядки и плодове като лешници и боровинки.”

Датирането на останките сочи, че възрастта им е 8250-9596 години, което с 3000–4500 превишава възрастта на Стоунхендж. рхеолозите смятат, че областта около топлите източници, покрити със зелена трева дори когато наоколо е паднал сняг е привлякла хората дълго преди изграждането на паметника и се е смятала за свещена.