Сега, когато е известно как се включва и изключва „синдромът на ходещия труп”, пред науката се отварят нови хоризонти за разбиране на съзнателния опит.
Фармаколозите са открили механизъм, предизвикващ тайнствения синдром на Котар, при който човек смята, че него (или някои части на тялото му) вече ги няма.
Ацикловир, известен също като зовиракс, е препарат, който се използва за лечение на разнообразни видове херпес. Сред 1% от хората, които го приемат перорално, възникват психични отклонения, включително синдром на Котар. Тези пациенти принципно са с бъбречна недостатъчност.
Андерс Хелден от болницата на Каролинския институт и Томас Линдено от Салгренската академия (и двете – в Швеция) изследвали медицинските архиви и отделили осем души със синдром на Котар, предизвикан от ацикловир.
Една от жените с бъбречна недостатъчност лекувала с препарата херпес зостер. В един ужасен ден тя с крясък се втурнала в болницата. След един час диализа пациентката обяснила причината на своето състояние – тя била сигурна, че е умряла. Изминали още няколко часа от диализата и жената казала: „Не знам умряла ли съм, или не, но усещанията ми както и преди са странни.” След още четири часа: „Не съм умряла, това е сигурно, но лявата ми ръка определено не е моя.” След денонощие симптомите отшумели.
Анализ на кръвта помогнал да се разгадае случаят. Един от продуктите на разпада на ацикловира в организма – CMMG, обикновено се намира на много ниско ниво. А при хората със синдром на Котар то е повишено. Седем от осем души страдали от бъбречна недостатъчност. Намаляването на дозата или отстраняването на препарата от кръвта чрез диализа водело до изчезване на симптомите.
„При някои пациенти много силно се повишава кръвното налягане – отбелязва Хелден. – Очевидно CMMG причинява свиване на артериите в мозъка.” Ситуацията може да се проясни с изучаване на случаите, при които ацикловир става причина за други психични разстройства.
Възможно е да има генетична връзка между метаболизма на ацикловир и симптомите. Най-поразителното е, че сега, изглежда, синдромът на Котар може да се „включва” и „изключва” (теоретично). Така това разстройство обещава да се превърне в модел за изучаване на нарушената работа на съзнанието.
Стивън Лаурейс от Лиежкия университет (Белгия), който тази година за първи път надникна в мозъка на пациент със синдром на Котар с позитронно-емисионна томография, гори от желание да направи същото с участниците в новото изследване. Всъщност това дори е необходимо, за да се проверят догадките на Хелден и Линден.
Разбира се, никой не се готви да предизвиква синдром на Котар сред хората. Възможно е обаче скоро да разберем каква част от мозъка отговаря за самоосъзнаването.
