С развитието на интернет зад всяка „опашата звезда” се носи и опашка слухове, които понякога не отстъпват по дължина на опашката на самата комета.
C/2012 S1 (ISON) не е изключение. Да се опитаме да разсеем поне тези, които ни вещаят катастрофа.
В последно време отново стана много модно да се страхуваме от кометите. Както в далечното Средновековие, небесните скитници стават за определена категория хора предвестници на ужаси. Но ако преди от кометите очаквали всевъзможни войни, кръвопролития, опустошения, то сега страхът е станал „по-спретнат”, по-рационален.
Сега, с развитието на интернет, зад всяка „опашата звезда” се носят опашка псевдонаучни слухове, които не подминават и ISON – комета, открита през септември 2012 г. от Виталий Невски и Артьом Новичонок.
Кометата бързо стана известна благодарение на потенциално високата яркост, която може да достигне в края на ноември – началото на декември тази година. Тогава тя ще се приближи до Слънцето на разстояние 1,86 млн. км и ако не се раздроби на парчета, то ще видим на нашето небе великолепно вечерно зрелище.
Кометата C/2012 (ISON) лети из съзвездие Лъв. Снимката е направена на 8 октомври 2013 г.
© theskylive.com
Да оставим настрана разсъжденията, че кометата представлява изкуствено небесно тяло, НЛО или пък е ужасната планета Нибиру. Да се спрем само на някои конкретни слухове, които представят ISON като потенциална заплаха за Земята. Има ли почва под тези твърдения?
Представлява ли наистина кометата заплаха за жителите на Земята?
Разбира се, не. Няма нито опасност от сблъсък с нейното ядро, нито заплаха от сблъсък с нейни отломки или с опашката. Нито химически, нито радиационни, нито каквито и да било други заплахи.
Колкото до сблъсък, то орбитата на кометата е добре изучена и всеки, който има знания по математика от средното училище, може да я определи.
Положението на ISON може да се намери на сайта на Центъра за малки планети. Това е официален орган на Международния астрономически съюз, който проследява и нанася в каталог малките тела в Слънчевата система – комети и астероиди. Не вярвате ли на този център? Вземете атласа на звездното небе, телескоп и наблюдавайте.
Може би ISON ще промени траекторията си след сближаването със Слънцето? Не, дори Слънцето не може силно да промени орбитата на кометата така, че тя да се вреже в Земята. Ако кометата се разруши, нейните фрагменти няма да се разлетят на различни страни, както обичат да показват по холивудските филми, а ще продължат движението си по орбита близо един до друг.
Още един обичаен страх – преминаването на Земята през опашката на кометата. Дали няма да се отровим с газовете, влизащи в състава на опашката? Наистина, в състава на опашките влизат и отровни вещества, например циановодород. Но следва да се отчита, че веществото от опашката на кометите (и на ISON в частност) е толкова разредено, че в нашите лаборатории то би се отчело само при дълбок вакуум.
Ясно е, че в случай на сблъсък със Земята с опашатата небесна скитница ние няма да почувстваме по никакъв начин това. Подобно събитие вече се е случвало през 1910 година, когато Земята преминала през опашката на знаменитата Халеева комета.
Вероятно максимумът, който ще направи кометата ISON, е да надмине по яркост и красота своята предшественица от 2011 г. – кометата Лавджой.
© G. Brammer/ESO
За да се успокоят читателите още веднъж, ще кажем, че минималното разстояние, на което ISON ще се сближи със Земята (на 26 декември) е 64 милиона километра. Това е 167 пъти повече от разстоянието между Земята и Луната.
Освен това през 2003 година, по време на Великата опозиция Марс се е сближил с нашата планета на по-малко разстояние, което не е довело до бедствия за жителите на Земята. Вярно, Марс няма опашка.
