Странностите в орбитите на петте известни спътника на Плутон може да се обяснят с голям сблъсък, случил се преди четири милиарда години.
Специалистите от Югозападния изследователски институт (САЩ) начело с Харолд Левисън се опитали да открият обяснение на странните орбити на луните на Плутон. Най-близо до тази планета джудже се намира Харон, най-големият от спътниците. Стикс се върти около Плутон (тук и по-нататък с малко закръгление) за два пъти повече време, четири пъти по-далече се движи Никта, пет – Цербер, шест – Хидра.
Това, което е доста озадачаващо, е, че Плутон, който се намира редом до толкова масивно тяло като Харон, изобщо е успял да се сдобие с останалите спътници. Може да се предположи захващането на странични тела, но фактите – да речем правилните кръгли орбити на тези спътници – говорят срещу такава хипотеза.
Кръговият характер на техните орбити намеква за малка вероятност от случайно захващане на тези тела от привличането на Плутон. Във връзка с това астрономите, открили през 2005 г. новите спътници, смятат, че Харон и два от спътниците на Плутон са възникнали едновременно в резултат на мощен сблъсък.
Последвалото моделиране на такъв процес обаче не показало възможност за образуване след удара на малки спътници на това разстояние от планетата, където те се намират днес.
„Тяхното отдалечение от Плутон и орбиталното им построяване винаги са били загадка за теорията на формирането на малките спътници – пояснява Левисън. – Моделите на образуването на Харон дават множество малки спътници. Но всички те са доста по-близо до Плутон, отколкото е системата, която наблюдаваме.”
Системата на Плутон. © NASA/ESA
Според моделите най-вероятното събитие, обясняващо толкова странни орбити може да е било удар от планетен мащаб, при който в Плутон се е ударил голям обект, повдигнал от повърхността му значително количество вещество. По-късно от него може да се е образувал Харон. При това по-малките спътници, които е имал Плутон изначално, частично са „оцелели”. Техните орбити са били смутени сериозно от пертурбациите и след това телата са започнали да се въртят на значително по-голямо разстояние от преди.
Тъй като Харон е десет пъти по-лек от Плутон (за сравнение Луната е по-лека от Земята 81 пъти), той, буквално като прашка е изстрелял спътниците по-далече. При това между такива малки тела трябва да е имало сблъсъци, което е довело до тяхното разпадане на части с последващи възможни сливания.
Следователно днешните малки спътници на Плутон са последното поколение от цяла редица предшественици, а първото, съдейки по датировката, получено при моделирането, е възникнало преди четири милиарда години, веднага след първия сблъсък, породил Харон.
