Учените от Оксфордския университет без хирургична намеса извлякоха невронни стволови клетки от главния мозък на мишки. За това им бяха нужни само спринцовка, наночастици и магнитно поле.
„По степен на сложност операцията, ако тя може да се нарече така, напомня на изваждането на зайче от шапка”, шегува се проф. Едман Цен, шеф на катедрата по неорганична химия и ръководител на изследването.
Екипът на Цен разработил метод за безопасно извличане на невронни стволови клетки от страничните вентрикули на мозъка. Именно този участък бил избран от изследователите, защото се намира относително близо до мозъчния ствол, освен това в него са разположени необходимите на медиците клетки.
Тъй като всяка намеса предизвиква отговор на имунната система на животното и е доста трудно да се извлекат нужните клетки, без да се повреди околната тъкан, учените се замислили как да проведат подобна „операция”.
Изследователите покрили магнитните наночастици със слой от антитела, съединяващи се с белтъци на повърхността на необходимите невронни стволови клетки. След това магнитните наночастици били въвеждани със спринцовка в страничните вентрикули на мозъка на гризачи.
След шест часа, когато всички „шпиони” се свързали с необходимите клетки, екипът на Цен създал магнитно поле около главата на мишките, което накарало стволовите клетки да се съберат в група. За 15 минути учените успели да извлекат магнитните частици заедно със стволовите клетки от мозъка на гризачите.
След изваждането на стволовите клетки от мозъка и тяхното отделяне от магнитните наночастици учените поставили невронните стволови клетки в Петриева паничка. Изследователите изяснили, че могат да отгледат клетки от тях. Това означавало, че всички получени клетки били работоспособни и не пострадали в хода на процеса.
В статия в сп. Angewandte Chemie International авторите пишат, че няколко часа след операцията мишката дошла в съзнание и изглеждала здрава. Независимо от сложна та намеса в главния мозък не са отчетени никакви странични ефекти.
Учени, които не взели участие в изследването на екипа на Цен, заявили, че това е много важно откритие, което е способно да опрости процедурата по получаване и създаване на индуцирани плурипотентни стволови клетки. Но те също смятат, че преди да започнат първите клинични изследвания, е необходимо да се проведат още много експерименти и изпитания.
Използваните в дадения експеримент наночастици вече са одобрени за лечение на хора. Това дава надежда, че подобна технология ще може също без хирургическа намеса да лекува такива заболявания като болест на Паркинсон, синдром на Хънтингтън и множествена склероза.
Още през 2006 г. е представена концепция за препрограмиране на стволови клетки в индуцирани плурипотентни. В последните години генното инженерство е достигнало значителен прогрес и сега такива клетки могат да се произвеждат за рекордни срокове.
