По някакви причини се смята, че в разговор събеседникът трябва да се гледа в очите за по-голяма убедителност. Зрителният контакт помагал да се завладее вниманието на другия и така вашите аргументи да станат, така да се каже, неотразими. И това наистина е така – но само в случай че събеседникът ви и без това е съгласен с вас. Ако неговата гледна точка е различна от вашата, директният зрителен контакт само ще го убеди, че не сте прави. Психолозите от университета във Фрайбург (Германия) направили опит, в който хората гледали видео, а междувременно изследователите следели движението на техните очи. На видеото ставало дума за спорни въпроси и някакъв човек се опитвал да убеди седящия пред екрана в своята правота. Оказало се, че ако човек имал собствено мнение по въпроса, то колкото повече гледал в очите на говорещия, толкова по-малко склонен бил да вземе доводите му под внимание. Ако участникът в експеримента се вслушвал в чуждите доводи, това означавало, че той принципно е съгласен с него и колкото по-дълго гледал говорещия в очите, толкова по-силно се проявявало това съгласие. В следващ опит учените сравнявали ще се вслушва ли човек в чуждите аргументи, гледайки говорещия в очите или в устата. Резултатите потвърдили това, което се изяснило в първия експеримент – когато човек гледал устата на опонента, той бил по-склонен да се съгласи с чуждото мнение. Според учените изражението на очите може да носи много различна информация, която зависи от конкретния социален контекст. В приятелска обстановка директният зрителен контакт може само да потвърди доверието един към друг, но в спорни ситуации погледът очи в очи може да означава желание за подчиняване, потискане на другия и този друг, разбира се, ще се съпротивлява.