За ваксините се разпространява много невярна и подвеждаща информация, особено в интернет. В резултат на това лековерни хора могат лесно да я възприемат за истина и да отказват да имунизират своите деца. „Класа” потърси мнението на водещи вирусолози и общопрактикуващи медици, за да отговори на въпросите, които вълнуват всички в навечерието на грипна епидемия.

Принципът на ваксинацията
Основен принцип на ваксинацията е да подпомогне организма като изгради антитела за съответното заболяване, така че при първата му среща с инфекцията да бъде създаден имунен отговор, който да предпази детето. По този начин имунизациите повишават устойчивостта на организма спрямо инфекции и създават защита срещу заболявания, които имат неблагоприятни последствия върху растежа и развитието на бебето. Ако пък не бъдат направени, те могат да доведат до подлагането на детето на излишни рискове за неговото здраве и живот. Всички знаем, че ваксините защитават и тези, които не са ваксинирани – т.нар колективен имунитет. Понякога това е аргумент, с който дадена майка отказва да ваксинира детето си със задължителна имунизация. Тя разчита, че след като другите деца са ваксинирани, нейното дете няма откъде да се зарази с причинителите на инфекции. Но не трябва да забравяме, че ние възрастните сме един непрестанен резервоар за разпространение на инфекции и независимо от това, че не боледуваме от редица заболявания, можем да заразим нашите деца в най-крехката им възраст с бактерии или вируси.

Еволюцията на ваксините
Ваксините са преминали през дългогодишна еволюция, благодарение на което са значително по-ефикасни и много по-безопасни, а процесът на усъвършенстването им продължава. Производителите на ваксини пък не са склонни да поемат рискове, затова безопасността на имунизациите за тях е на първо място. От откриването на ваксината срещу едра шарка до сега са вложени милиарди долари, за да се разработят ваксини за все повече заболявания, които са изследвани много години преди пускането им на пазара за масова употреба, твърдят специалисти от Българската педиатрична асоциация.

По света от много години насам са имунизирани стотици милиони деца и възрастни и ползата от ваксините е доказана по безспорен начин. През юни 2011 г. Европейската комисия прие заключения относно детската имунизация. В тях се подчертава нуждата от постигане и поддържане на високи нива на имунизационен обхват и подобряване на контрола на предотвратимите чрез ваксинация болести. Освен това в тях се предлага разработване и прилагане на комуникационни стратегии, както и повишаване на достъпа до ваксинации на групи от населението с ниски нива на имунизация. Всички тези въпроси бяха разгледани на Конференция за детската имунизация, организирана от Европейската комисия по-рано този месец.

„Чрез ваксинация бе ликвидирана вариолата, а от 2002 г. насам в Европа вече няма и случаи на полиомиелит (детски паралич) - болести, причинили смърт или увреждания на милиони хора в миналото. Заболеваемостта от други болести, като например дифтерия или тетанус, бе значително намалена след въвеждането на рутинни ваксинации срещу тях”, коментира
Херта Адам, отдел „Заплахи за здравето“, Европейска комисия, ГД „Здравеопазване и потребители“ на официалния сайт на ЕК http://ec.europa.eu/.

Успех бележи и борбата с други вируси, причиняващи тежки инфекции, като ротавируса. По данни на Световната здравна организация той е втората по честота причина за смърт при деца под 5 години в цял свят след пневмококовите заболявания. Заболяемостта е еднаква както в национален, така и в световен мащаб и е доказано, че вирусът засяга 95% от децата под 5-годишна възраст.

Ранната защита

Ранната защита е от изключително значение по няколко причини. На първо място, доказано е, че пикът на заболяването е в ранната възраст на децата – от 6 до 24 месеца. Това е времето, в което спадат нивата на антителата на майката в организма на бебето и то става по-податливо към инфекции.

Самата инфекция протича изключително неприятно и може да остави дългосрочни последици. Ротавирусният гастроентерит не е едно обикновено разстройство и повръщане. Дори и след привидното оздравяване, може да следват дълги седмици и месеци на мъчително захранване на детето, което неминуемо води до изоставане в теглото и ръста. Детето може да развие и лактозна непоносимост, което на по-късен етап да доведе до проблеми със зъбите поради липсата на калций в организма му. Заедно с това, с преболедуването на ротавирусна инфекция, детето става по-податливо на алергии и се увеличава рискът от отключване на диабет тип 1при някои деца.

За да се намали броят на заболелите и хоспитализираните деца в световен мащаб, се взимат сериозни мерки. Както СЗО, така и Министерство на здравеопазването препоръчват децата да бъдат имунизирани срещу ротавирус в най-ранния възможен момент – от 6-седмична възраст, а имунизацията им да приключи най-късно до 6-я месец, за да бъдат предпазени преди пика на заболеваемостта и когато последиците от заболяването са най-сериозни.
„Най-големите успехи на ваксините са това което не виждаме. Това, че в момента няма епидемии, това, че в момента вие сте здрави, това че семейството и приятелите ви са здрави е благодарение на ваксините,“ каза д-р Антоанета Антонова, специалист педиатър в 22 ДКЦ - София
Заместник-председател „Връзки с обществеността” на НСПСИП /Националното сдружение на педиатрите-специалисти от извънболничната помощ/.