„Роскосмос” и Европейската космическа агенция (ЕКА) обмислят съвместната автоматична мисия за доставката на почва от един от полюсите на Луната на Земята - «Lunar Polar Sample Return» (LPSR). Примерните срокове за това са 2020-2022 година, съобщи представителят на ЕКА Бруно Гардини,  цитиран от "Голось  России".

Как ще изглежда апаратът и от колко части ще се състои той, засега не е известно. Има само концепция. Вероятно, при създаването му ще бъде използван опитът на другите бъдещи мисии към Луната и Марс, които са планирани за по-близки срокове, предполага академикът от Руската академия по космонавтика Александър Железняков:

- Всички въпроси за използването на ресурсите от „ЕкзоМарс и „Луна-ресурс” ще бъдат обсъдени на преговорите, които ще проведат руските и европейските партньори. Да се говори сега за това, в какъв вид ще бъде реализирана мисията и каква ще бъде нейната програма, все пак е преждевременно. Трябва да се вземе принципно решение за нея, а след това вече да се уточняват чисто техническите детайли.

„ЕкзоМарс” е руско-европейски проект за изследване на Червената планета. Той предвижда извеждане на орбитален апарарат и всъдеход през 2016 и 2018 година. Примерно по същото време трябва да стартират и руските лунни мисии: през 2016 година - орбиталният апарат „Луна-Глоб”, а след година - „Луна-ресурс” с индийски луноход. Най-вероятно бъдещият LPSR ще наследи от тях най-новите технологии за сондиране на почвата, „интелектуално ориентиране на местността и избягване на препятствия. Що се касае до лунната почва, то тя попадна в ръцете на учените още преди няколко десетилетия. Екипажите на корабите „Аполон” по време на полетите на Луната събраха и донесоха общо 382 кг. С доставка на почва се занимаваха и съветските станции, напомня ученият и секретар на Института по космически изследвания на Руската академия на науките Александър Захаров:

- «Луна-16», «Луна-20» и «Луна-24» през 70-те години вече изпълняваха тази задача. Те кацаха на повърхността на Луната, вземаха образци, излитаха, пристигаха обратно на Земята и кацаха. Друго нещо е, че тези апарати вземаха образци от екваториалните райони на Луната. А сега става дума за образци от полярните райони, където, може би, има вода.

Образец ще бъде взет от неосветен полярен кратер, където температурата не надвишава минус 150 градуса. Учените искат да искат да го задържат на същата температура по време на целия полет и след кацането на Земята.

Според учените, именно от полюсите на Луната ще започне нейното усвояване и колонизация. Така че, образецът от почвата, донесен от руско-европейския апарат, ще помогне по-реалистично да си представим условията на полярната Луна, като например на какви видове полезни изкопаеми и на какво количество вода ще могат да разчитат бъдещите колонисти.